1 Новините не се случват, те се правятТова, разбира се е леко пресилено - все пак земетресения,
наводнения, взривове, убийства, конкурси на Евровизия и турнета на фолкпевици се случват, но не всеки ден. Опитните журналисти могат сами да си „направят“ новина, ако животът не им поднесе такава на тепсия. Например преди нападението на НАТО над Сърбия през март 1999 г. стана ясно, че алиансът ще насочва крилати ракети по цели в съседите ни. По същото време американски кораби атакуваха с такива ракети обекти в Афганистан от кораби в Индийския океан. Две от „умните“ ракети сгрешиха траекторията и паднаха в села в Пакистан. Тогава български вестник направи обосновано предположение, че ракети на НАТО могат случайно да тупнат и в България. Парламентът и военните реагираха бурно, като заявиха, че е невъзможно. На 28 април същата година заблудена „умна“ ракета на НАТО удари къща в софийския кв. „Горна баня“, за щастие без жертви.
2 Несвързани събития се представят като „вълна“ или „бум“
Това е любим журналистически трик по цял свят – несвързани едно с друго събития да се представят като „вълна“ или „бум“ на еди-какво-си. Например ако в един и същи ден човек се обеси във Видин, друг – в Малко Търново и трети – в Петрич, то твърде вероятно е на следващия ден във вестниците да цъфне заглавието „Бум на обесванията в страната“.
3 Журналистиката не се учи в университет
Повечето от добрите в занаята не са учили журналистика. Правилото е, че това не се учи в университета – полезно е да си завършил тази специалност, но не е най-важното. Редакторите при първия си разговор с млад журналист обичат да казват: „Забрави какво пише в книгите и какво си учил в университета – започвай да работиш и ще разбереш за какво става дума“. И са абсолютно прави.
4 Журналистиката е като шпионажа
В борбата да се добереш пръв и единствен до информация няма забранени трикове и похвати – включително съблазняване на ресорните източници. Задавали ли сте си въпроса защо в журналистиката често пробиват младички и хубавки колежки? Освен това професионалната завист и злоба е огромна – журналистите знаят, че най-злостните анонимни тролове под техните статии в интернет са колеги, които иначе им се усмихват по коридорите през деня.
5 Журналистите тайно мразят пиарите
Особено неприятни са онези пиари, които не са работили като журналисти преди това и не знаят как да се държат прилично. Най-омразните им действия са следните:- 4 Обаждане по телефона с въпрос: „Получихте ли моето прес съобщение?“
Естествено, че съм го получил, иначе имейлът щеше да ти съобщи, че не е доставен. А какво ще правя с него си е лично моя работа! Точка!
– „Дали е възможно да прочетем материала преди публикуване и да нанесем корекции?“ – този въпрос вбесява журналистите. Правилният отговор е „Естествено, че не!“ В повечето случай това се използва, за да се изчистят що-годе свежите реплики, които някой политик се е изпуснал да каже пред микрофона, и интервюто да стане тъпо и скучно.
– Репликата „Материалът Ви е много хубав, но не може ли САМО да сменим заглавието?“ вади от обувките всяко нормално перо. Заглавието е нещо сакрално в професията. Журналистът го е мислил дълго и внимателно, старал се е, вложил е душата си в него (освен, ако не е, има и такива колеги). И някой да иска да го смени?! Не, САМО през трупа ми!
6 Най-големите кошмари за репортера са:
– Да види „пропусната“ от него важна информация в друг вестник.
– Да забележи печатна грешка в заглавие на вече отпечатан свой материал.
– Да вземе интервю и да разбере, че няма запис на диктофона. Колега ветеран от Би Би Си разказва как по време на перестройката в Русия с огромен труд си уредил среща с висшестоящ чиновник от Кремъл. Руснакът говорил 2 часа неща, които за времето си били суперскандални. След края обаче англичанинът забелязал, че диктофонът му е бил на „пауза“ и няма запис. Предусещайки уволнение и печален финал на кариерата си, той помолил човека от Кремъл да повторят интервюто. Апаратчикът се зачервил целия, станал ядосан от креслото, излязъл от кабинета и след две минути се върнал с касетка с кристален запис на интервюто, която подал на колегата с думите: „Добре, че КГБ си върши по-добре работата от Би Би Си!“
7 Позоваването на три независими източника е пожелателно
Това е основно правило, което гарантира достоверност на информацията, което обаче в днешното забързано интернет време почти никога не се спазва. В резултат понякога се получават опровержения в стил Марк Твен: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“.
8 „Влак, който пристига на време, не е новина, но има изключения“
Това с влака е класически цитат от учебниците по журналистика. Ако обаче БДЖ плати реклама за една година напред в някой вестник, твърде вероятно е в него да се появят и новини за точни влакове. Обаче като имаме предвид сегашното финансово състояние на БДЖ, целомъдрието на журналистиката ни е добре защитено.
9 За братята по перо август е това, което е януари за плуването на открито
През осмия месец държавата е в отпуск, новини няма, а слънцето пече ли пече. Само в края на лятото ще видите традиционни хитови заглавия като „Бяла акула забелязана край Слънчев бряг“ и „Рекордни жеги мъчат страната“.
10 Журналистите обичат чашката
Пийването е нещо като стара традиция в занаята – журналистите обичат да разпуснат с чаша в ръка след стреса и напрежението на работния ден. В гилдията се разказва следният анекдотичен случай: Преди години зам.-министърка (стара мома) се сблъсква на входа на столичен ресторант с излизащ развеселен журналист, когото познава по служба. „Г-н Г., казва тя язвително – чувам, че журналистите много пият и като гледам вас, май е вярно!“ А той отвръща: „Аз пък съм чувал, че във вашето министерство много се чукат, ама като ви гледам вас, изобщо не е вярно…“
trud.bg
