Най-дразнещото е игнорирането на българското участие във войната.
Берлинският договор разпокъсва територията ни, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания.
1. 3 март е донесъл е Освобождението
Не, на 3 март 1878 г. е подписан предварителен (прелиминарен) договор. Самата победителка Русия е обявила, че този договор ще бъде преразгледан и затова той трае до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор. Фактологично неиздържана е тезата, че със Санстефанския договор е приключила Руско-турската война от 1877-1878 г. Този договор е едно временно руско-турско споразумение, като в него няма никакво българско участие. Нещо повече, на картата в Сан Стефано руските дипломати (начело с граф Н. Игнатиев) отстъпват на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).
2. Българите си харесали тази дата
Откога се празнува 3 март като Ден на Освобождението на България? С Указ ╒ 766 (ДВ, бр. 130 от 13 ноември 1882 г.) княз Александър Батенберг утвърждава приетия от Държавния съвет на 12 октомври 1882 г. „Списък на неприсъствените дни“. Сред тях е 19 февруари (3 март) – „Заключванието на С. Стефанский договоръ“. По-късно, с Указ ╒ 78 (ДВ, бр. 4 от 12 януари 1888 г.) княз Фердинанд, по предложение на министъра на външните работи и изповеданията (по това време д-р Георги Странски) и след одобрение от Министерския съвет (по това време министър-председател е Стефан Стамболов), постановява неприсъствен ден 19 февруари (3 март) като „Освобождението на България“. Така че Трети март е определен като Ден на Освобождението от княз Фердинанд и Стефан Стамболов.
3. Митът за Дядо Иван
Митовете за братска помощ, вечната дружба, православно и славянско единство и Дядо Иван не само не се намаляват през годините, но даже се увеличават. Истината е, че Руската империя е мотивирана от своите стратегически интереси, тя не го прави като благотворителен жест към българския народ. Не може да отрече ролята на Александър Втори, както и участието на голяма част от руската интелигенция и големите умове на руския народ. Мит обаче е числото 200 000 паднали в тази война. А най-дразнещият мит е игнорирането на българското участие във войната. Твърденията, че ние не сме били в състояние да се освободим сами, а сме освободени даром, за разлика от другите балкански народи, са дълбоко погрешни. Отаналите балкански държави – Гърция и Сърбия, бяха освободени именно благодарение на руски военни операции.
4. Освободена е България
Никога не бива да забравяме, че е освободена само част от България. Една част остава под османска власт, а Северна Добруджа и Поморавието попадат на територията на Румъния и Сърбия. И това е голяма драма за тогавашната българска интелигенция. Стефан Стамболов, който по това време е много голям русофил, в емоционален изблик казва: „По-добре да не бяхте идвали!“ Така че в този ден ние трябва да си спомняме не само свободата, която получават част от българите, но и онази свобода, която губят други големи части от нашия народ.
5. Войната приключва
Не е вярно, че на този ден военните действия приключват. Това става с Одринското примирие, подписано на 31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че „България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира“. Според постановленията на Одринското примирие българската държава се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.
6. Посрещнали ли сме братушките с крушките
В пълен разрез с идиличната картина, оставена ни от Иван Вазов за дечицата, които посрещали „братушките“ с „крушки“, руснаците се държали в България именно като в завоювана и окупирана територия. Те били твърде раздразнителни и към липсата на желание сред българите да им подаряват стоки и храни без пари. Руски дипломат дори пише, че българското население „по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител“. Първият български екзарх Антим I пък споделя пред един руснак: „Вие, русите, ни избавихте от турците, благодарим ви за това; но кой ще ни спаси сега от вас, русите?“, четем в „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев.
7. Националният блян за Сан Стефанска България
Честването на 3-ти март 1878 г. утвърждава един фалшив национален блян по неосъществим мит за „Сан Стефанска България“. Тази България е очертана с оглед на чужд стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския идеал за „целокупна България“. Той подменя идеала за „чиста и свята република“, защото утвърждава преклонението пред чужда държава, българския комплекс за малоценност. Така разделя българите и до днес на „русофили“ и „русофоби“, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделение на българското общество.
8. Русия носи свободата, Западът ни разпокъсва
Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за договора Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае нищо за него. Направен е, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните.
Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите.
9. Трети март не трябва да се празнува
Трябва да се празнува, защото е празник на българската държавност и на нейното възстановяване. Символ е на националната кауза и идеал на редица поколения българи, много от които са платили с кръвта си за този идеал. Празникът има символно значение, отнеме ли се мита от един народ, той губи смисъла на своето съществуване, а неговата държавност се обезсмисля. Да не се празнува Трети март е позорно и срамно, неуважително към самите нас и към историята ни. Само по себе си би било израз на същия комплекс за малоценност, който противниците на Трети март използват като повод за преместване на датата.
10. Многобройната руска войска
Мит е за многобройната руска войска – само 190 хиляди са войниците и офицерите, и то обикновени полеви части от Херсонска и Одеска губернии. В казармите в Петербург остават 12-те елитни гренадирски дивизии, тежките артилерийски корпуси и дори прочутата казашка кавалерия, от която на фронта се изпраща само няколко резервни формирования. Тази политическа грешка се повтаря не само на Дунав, но и на Кавказкия фронт.
Не е много известен и фактът, че руските генерали се съмняват в бойните качества на Българското опълчение. Неслучайно за командир на опълчението е назначен генерал – недворянин и това е генерал Николай Столетов. По закон той нямал право като недворянин да извика на дуел началника си, който го предизвикал с назначението. В мемоарите си Столетов признава, че можел да откаже, но забелязал нещо при опълченците. Те отивали с желание само на бойни учебни стрелби, в които постигали 70% успеваемост. Руснаците имали едва 30% успеваемост. Столетов знаел, че това е нормално. Хората от опълчението имали дълги години „тренировки“ по живи мишени и турци по балканските чукари и то с далеч по лоши пушки.
11. Руснаците спасяват битката при Шипка
Турското командване дава заповед за офанзива на Сюлейман паша, срещу когото генерал Гурко има само 14 хил. войници, опълченци.
Съдбата се стича така, че войната трябва да бъде решена от българите, тъй като е ясно, че сражението Стара Загора-Шипка ще реши войната. И българите правят чудеса там. Опълчението е било 10 пъти по-малобройно от това на Сюлейманските орди, но те били отлично подготвени стрелци и съкратили турската армия почти наполовина – до 18 хиляди загиват. Останалите след сраженията – около 22 хиляди, губят настъпателните си възможности. Тук Вазов е прав – опълчението спаси не само България, но и руската армия, и руския император. Останалото е въпрос на подробности.
