„Народе????”
Фраза написана в края на тефтерчето на Левски.
Какво е искал да ни каже Апостолът?
Упрек? Разочарование? Или израз на положителна емоция?
Срещат се различни тълкувания, които най-често изразяват двете крайности – вменяват ни вина или ни реабилитират напълно.
Истината, много често, не е толкова крайна, нито пък толкова скрита.
Левски просто ни пита, провокира, кара ни да се замислим. Обръща ни вниманието към нещо, винаги актуално и важно. Свобода и независимост. От енергото и топлофикацията. От тъпите правила в едно мутренско общество. От алчността, която погубва Природата. От кича в културата и нравите. От тази или онази велика сила … И прочие и прочие свободи и независимости.
Дяконе, благодарим ти за всичко, което си направил за нас. И най-вече за това, че ни подсещаш непрекъснато да се замисляме.
Васил Иванов Кунчев – Левски
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово – Загива на 18 февруари 1873 край София
Известен като Васил Левски и Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.
Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.
Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.
Мисли на Левски:
„Дела трябват, а не думи“
„Всеки, каквото заслужи, да му се напомня“
„Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа“
„Трябва да бързаме, няма кой да ни чака“
„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско“
„Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!“
„…времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“
„На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени“
„Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш“
„Без изпит не е приет никой“
„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре“
„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
„Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия“
„Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“
Забележка: Обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.
bizimi.com
