През последните 50 години има явна обратна връзка между цените на жилищата и приноса на търговията към икономическия растеж на Острова
|
Снимка: Darren Staples/Bloomberg |
Историята показва, че цените на жилищата във Великобритания може да застрашат надеждите за стимулиран от износа растеж след Brexit, ако финансовият министър Риши Сунак използва жилищния пазар, за да подкрепи икономиката подобно на предшествениците си, пише Ройтерс.
Стимулирани от данъчните облекчения за имотните покупки и стремежа към по-големи домове в резултат на пандемията, тъй като повече хора работят от вкъщи, цените на жилищата растат с най-бързия си темп на годишна база – 13,4% през юни, от 2004 г. насам, сочат данни на кредитора Nationwide.
Жилищният пазар е от огромно значение за Великобритания като двигател на богатството. Приспособени към инфлацията, цените на жилищата на Острова са нараснали с най-голям процент от 1980 г. насам от която и да е друга развита икономика, сочат данни на Английската централна банка.
Макар че връзката между местния имотен пазар и международната търговия не изглежда очевидна, през последните 50 години има видима обратна връзка между цените на жилищата и приноса на търговията към икономическия растеж, сочат изчисления на Ройтерс.
От друга страна процъфтяващият жилищен пазар помага за повишаването на доверието на потребителите и разходите на домакинствата, подкрепяйки търсенето на вносни стоки, което засилва спънките за икономиката от нетната търговия.
Това се прибавя към зависимостта на Великобритания от чуждестранните инвеститори за финансиране на дефицита по платежния ѝ баланс.
Но не толкова известна е потенциалната възможност да отблъсне промишленото производство, което съставлява едва 10% от БВП на Великобритания и все пак е от ключово значение за износа.
Балаш Егерт, старши икономист от Организацията за икономическа координация и развитие, казва, че тази връзка е сходна с „холандската болест“, когато процъфтяващ сектор, често свързан с откриването на суровинни като петрол, изцежда ресурси от други сектори в ущърб на икономиката като цяло.
„Ако имаме жилищен бум, това ще се отрази отрицателно на представянето на износа в средностатистическа страна, в която сме наблюдавали подобен бум в миналото“, казва Егерт.
„Обръщайки поглед към 90-те години и началото на новия век, вероятно можем да кажем, че ако имаме процъфтяващ строителен и имотен сектор, това със сигурност няма да е много полезно за… производството“, добавя той.
Егерт приложил изследването си върху страни от ОИСР, включително Великобритания, САЩ, Франция, Канада и Австралия, и установил, че силният ръст на цените на жилищата в тях навредил на износа.
Причината е, че растящите жилищни цени повишават рентабилността на строителния и на имотния сектор, които привличат работна ръка и капитали от по-високо производителни индустрии като промишленото производство. За да задържат квалифицирани кадри, заводите повишават заплатите, без това да е подкрепено от ръст на производителността, което намалява конкурентоспособността им.
Данните потвърждават това.
Промените в дела на строителните работници в трудовата сила във Великобритания са в унисон с ръста на цените на жилищата. В края на 80-те години на миналия век и средата на първото десетилетие от новия век е отчетен най-бързият ръст и на двете.
За сметка на това дългосрочен спад на дела на работните места в промишленото производство се ускорява рязко в периоди на висок ръст на цените на жилищата. Спадът на работните места в заводите в повечето случаи е ограничен в периодите на най-слаб ръст на жилищните цени в средата на 90-те години и след световната финансова криза.
Промишленото производство във Великобритания намалява през последните десетилетия със загубата на тежката индустрия за сметка на бързо растящите нововъзникващи пазари, но се стабилизира през последните години до дял от около 10% от БВП.
Освен това бумът на цените на жилищата обикновено привлича чуждестранни инвестиции, които подкрепят местната валута и оскъпяват износа, както се случи в началото на новия век.
Дали „двойната холандска“ динамика ще се появи отново във Великобритания зависи от това какво ще се случи с жилищния пазар след пандемията.
Притокът на евтини пари подкрепя цените на жилищата в много развити икономики, което означава, че конкурентоспособността на британските производители може да не пострада.
Допитване на Ройтерс сред икономисти и анализатори на жилищния пазар през май показа, че се очаква британският пазар да се забави значително догодина.
Но през последните 20 години анализатори многократно подценяваха ръстовете на цените на жилищата, като две трети от прогнозите от 1999 г. насам се оказаха твърде занижени.
Има признаци, че жилищните цени отново може да нараснат повече от очакванията, дори след изтичането на временното понижаване на данъка върху покупките на имоти, известно като гербов налог, в края на септември.
„Дори трудовият пазар да не отслабне, има възможност промените в предпочитаните жилища в резултат на пандемията да продължат да подкрепят активността още за известно време“, коментира Робърт Гарднър, главен икономист в Nationwide.
Финансовото министерство е отказало коментар. Преди време то съобщи, че понижаването на данъците върху покупката на имот е помогнало за защитата на стотици хиляди работни места, свързани с имотния пазар чрез стимулирането на икономическата дейност.
Държавните ръководители отдавна се стремят към ребалансиране на британската икономика към растеж, стимулиран повече от износа. Правителството на премиера Борис Джонсън работи за търговски сделки след Brexit в цял свят, водено от тази цел.
Но в момент, когато икономиката се възстановява от спада заради COVID-19, правителството може да се изкуши да стимулира отново жилищния пазар.
То трябва да устои на такова изкушение, казва Андрю Сентънс, ръководител в АЦБ, който сега е старши консултант в компанията Cambridge Econometrics.
„Не съм убеден, че напомпването на жилищния пазар е добър начин за стимулиране на потреблението, защото ръстът на цените на жилищата води до икономически или финансови ползи за хора, които вече имат жилища“, отбелязва той.
Рискът от разочароване на собствениците на жилища – най-влиятелната група избиратели във Великобритания, осуети в миналото призиви за строителство на повече жилища без първо да се правят опити за повишаване на търсенето.
Остава да видим дали Сунак, който задейства стимулите си за жилищния пазар миналата година, за да подкрепи икономиката да премине през историческия спад, ще позволи на пазара отново да се развива самостоятелно.
Ако това не се случи, продължаващ ръст на цените може да подкопае усилията да се помогне на по-производителни сектори.
Сунак опитва да повиши инвестициите от промишлените компании с политика на „супер приспадания“, която позволява на компаниите да намаляват данъците си до 25 пенса на всеки инвестиран паунд до март 2023 г.
Конфедерацията на британката индустрия смята, че той трябва да осигури по-голяма помощ за преодоляване на проблемите на глобалната снабдителна верига и недостига на работници, които бяха задълбочени от Brexit.
Сунак ще се надява, че ще може да избегне практиките от миналото що се отнася до ребалансирането на британската икономика.
През 2013 г., когато правителството задейства субсидиите по програмата Help-to-Buy за купувачи на жилища и си постави за цел да набере 1 трлн. паунда от износ до 2020 г., рисковете от прекалено раздуване на пазара бяха очевидни. Цените на жилищата скочиха рязко, а износът се размина с поставената цел с около 283 млрд. паунда въпреки големия спад на стойността на паунда след Brexit.
„Продължаваме да повтаряме едни и същи грешки“, предупреди по онова време бившият финансов министър Алистър Дарлинг.
