Лондонският пожар вечерта на 4 септември. Картина на неизвестен художник. Изглед
от Темза, вдясно е Тауър, вляво – Лондонският мост, а най-високите пламъци са на мястото на старата лондонска катедрала „Свети Павел“
На 2 септември 1666 г. в Лондон избухва голям пожар (Great Fire of London), който продължава 4 дни – чак до 5 септември и унищожава 80 процента от града.Огнената стихия обхваща Лондон, заплашвайки аристократичния квартал Уестминстър (съвременния Уест Енд), двореца Уайтхол и повечето от крайградските квартали, но е потушен преди да стигне до тях.
Пожарът изпепелява 80 процента от града: 13 500 къщи, 44 обществени сгради, 87 енорийски църкви (включително катедралата „Свети Павел“) и по-голямата част от правителствените сгради. Смята се, че пожарът е лишил от подслон 70 хиляди души, при население на централната част на Лондон по онова време от 80 хиляди души.
Официално регистрираните смъртни случаи са за петима души: слугинята на пекаря, който е предизвикал пожара; Пол Лауъл, часовникар от Шу Лейн; един старец, който спасил одеялото си, но се задушил от дима; двама се задушили в мазетата си, опитвайки се да извадят ценни вещи от там.
Точният брой на загиналите не е известен, защото липсвали регистри за жителите на Централен Лондон, а и евентуалните жертви са изпепелени от огъня и останали под изгорелите руини. Джон Ивлин говори за „вонята, която се разнася от телата на бедните създания”, а съвременната съдебна медицина твърди, че поради голямата жега някои тела буквално са се изпарили и не са били регистрирани. Все пак сравнително бавното темпо на пожара е дало възможност на хората да се евакуират.
Властите също не били особено експедитивни. Кметът Томас Блъдуърт се върнал в леглото още първата нощ, казвайки, че е „достатъчно котката да го напикае”, а някой си Самюел Пипис намерил време не само да спаси ценностите си, но и закопал „голяма пита сирене пармезан” в градината си.
Бушуващият пожар обаче успява да тушира друго нещастно събитие в историята на Лондон – голямата чумна епидемия, върлувала в града през 1656-1666 г.
В предишния „голям лондонски пожар” през 1212 г. загинали 3000 души, а в двете години преди 1666 г. от чума загинали 65 000 души. Пожарът спрял чумата, като унищожил плъховете и техните леговища.
Щетите от пораженията надхвърлили 10 милиона лири. Като се има предвид, че годишният доход на целия Лондон възлизал едва на 12 000 лири, теоретично щетите би трябвало да се възстановяват 800 години.
Мнозина от загубилите домовете си се заселили в бараки по Мурфийлдс или си пригодили жилища около изгорелите си къщи. Но застрояването станало толкова бързо, че през 1672 г. почти всички къщи били възстановени.
Пожарът започнал в кралската пекарна, ръководена от Томас Фаринър на Пугинг Лейн. Тогава обаче Фаринър категорично отричал да има отношение към бедствието. Разследването било улеснено от един луд френски часовникар на име Робет Хюберт, който твърдял, че именно той го е запалил. Макар за съда били очевидно, че той не може да го е направил, все пак го обесили. Тялото му било разкъсано от побеснялата тълпа, която подозирала някакъв папски заговор във всичко това.
Историческата справедливост е възстановена окончателно през 1986 г., когато Почитаемата гилдия на пекарите най-сетне официално поема отговорността и се извинява за пожара.
/По материали в интернет/
