Капитан офицер от запаса на ВМС професор Доктор на психологическите науки инж. Илия Петров Пеев
„Човекът по природа е добър!“ Модел на позитивната психотерапия
„Всеки ден е хубав!“
Модел на дзен
ВЪВЕДЕНИЕ
Двадесети век ще остане в историята на човечеството като един от най-жестоките и кръвни векове с две световни и десетки локални войни. След „горещите“ войни дойде Студената война между Източния и Западния свят. След края на Студената война отново започна „горещата“ война – и отново в Европа. Към края на века се разпространяват съмнения относно разумността на човешката социална конституция.
През втората половина на ХХ век започва преосмисляне и преоценка на традиционните подходи към образованието и към психологическото здраве на хората, особено на следващите поколения. За това спомагат новите, ефективни, личностно ориентирани педагогически и психологически технологии. Сред тях ясно се отличава позитивната психотерапия, създадена през 1969 г. от Nossrat Peseschkian M.D., Ph.D., президент, Международен център за позитивна психотерапия Inc ICPP.
Трябва да подчертаем, че позитивната психотерапия се появи много по-рано от новото политическо мислене. Тя беше предвестник и посланик на новата, мирна конституция в Европа на прага на XX и XXI век. Ако се възползваме от теорията на полето на Курт Левин, ще видим, че основният вектор на политическото пространство в нова Европа е хуманизирането на човека и цялостното развитие на личността. Идеята на Позитум – че човекът е единен и неразделен, излезе на преден план! На мястото на противопоставянето и отчуждението идват идеите за социално единство и пълнота. Осъществяват се нови категории в живота: синхронизация, синергия, взаимодействие, интеграция.
I. ПОЗИТИВНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ КАТО ПОСЛАНИК И ПРЕДВЕСТИТЕЛ НА НОВИТЕ ЦЕННОСТИ И ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НА ХХI ВЕК
Положителната психотерапия не възниква от празно място. Тя се основава на основните философски и социални доктрини от XIX и XX век. Корените на идеята за Positum са дълбоки – те черпят сила от школата на позитивизма, чийто основател е френският философ Огюст Конт (19.01.1798-05.09.1857). Той създава и системата на позитивната политика. Огюст Конт
разкри същността, значението и приложението на положителния дух (Positum), като му направи пълна характеристика (Comte, A 2000, p. 52-23):
- В най-старото си и най-разпространено значение положителен означава действителен, двойник на химеричен.
2. Контраст на полезното и безполезното.
3. Той квалифицира опозицията между сигурност и колебание. Свързано е със създаването на логическа хармония в индивида и духовната общност.
4. Противопоставяне между точното и неясното.
5. Думата положителен се използва като контра-дума на думата отрицателен. Позитивният дух и позитивната философия организират, не опустошават!
6. Положителният дух е основата за действителното разрешаване на различните социални кризи.
Огюст Конт прави фундаментално откритие (Comte, A 2000, p. 70-71): Във всеки предмет позитивният дух винаги води до установяване на точна хармония между идеите за съществуване и идеите за движение, постоянна взаимовръзка между идеите за организация и идеите на живота, безкрайна солидарност между идеите за ред и идеите за прогрес. Прогресът се превръща в задължителна цел на реда!
Откритието на Огюст Конт е направено в средата на XIX век, но практиката изостава от теорията – особено в областта на съзнанието и реалното поведение на човека. Независимо от откритието на Огюст Конт, дипломацията в Европа и света не се променя и подтиква света през XIX и XX век към агресия, войни и регрес. Защо? Защото положителният дух беше вдъхновил само малка част от хората – предимно известни учители и философи. Позитивното
духът не е обхванал политиците, държавниците, мнозинството от обикновените хора. Поради тази причина на територията на Европа се водят две световни войни и локалните войни не са спирали.
След края на Втората световна война, след 100 години от откриването на Огюст Конт, дипломацията в Европа отчасти започва да възприема позитивния дух – през 1949 г. е създаден Европейският съвет.
Паралелно със създаването на Европейския съвет обаче започна Студената война между Изтока и Запада, която накара хората да се изправят един срещу друг – както войната между Юга и Севера на американския континент преди 200 години.
Нов етап в развитието на позитивния дух започва със създаването на позитивната психотерапия от Носрат Песешкиан през 1969 г. Положителната психотерапия става възможна благодарение на синтеза на източните и западните култури и психологии. Положителната психотерапия показа на дипломатите и света, че Изтокът и Западът, както и Северът и Югът не трябва да се противопоставят, а да се обединяват в своите интереси, ценности, култури и човешки дух.
Самата идея за позитивната психотерапия се създава благодарение на синтеза и взаимодействието между Изтока и Запада като древна и нова култура, ценности, индивидуална и масова психология. Човешкият дух разбиран като Positum е неделим, единен и цялостен! Това е посланието на Носрат Песешкиан и хилядите негови ученици към новата дипломация на Европа и света!
Позитивната психотерапия промени начина на мислене на много хора, осъзнали необходимостта от обединение, а не от разединение – както в личен, така и в национален аспект.
Всичко казано дотук ни дава основание да направим извода, че позитивната психотерапия е първият посланик на нова Европа на XXI век – няма европейска страна, в която да не е въведена. Положителната психотерапия като вестител на нова Европа и като добър дипломат не остана само в Европа. След като е създадена в сърцето на Европа, тя е приета сърдечно и в страните от другите континенти. Защо позитивната психотерапия като първи посланик в обединена Европа намира толкова сърдечен прием? Ще търсим отговора в следните три посоки:
- Позитивната психотерапия помага за промяна на моделите на света.
Известно е, че всяка епоха, религия, система създава свой собствен модел на света. Голямото разнообразие от модели на света можем да разделим на три основни групи (Watts, A 2000, p. 16-18):
Първият модел на света се основава на политиката и се основава на подчинението, страха и подчинението. Този модел символизира властта – силата на Бог, властта на владетеля (цар, цар, деспот, държавник, вожд), на партията, на икономическите и военни групи.
Интересна е ролята на психотерапията в първия модел, особено тази на позитивната психотерапия. Според Алън Уотс, ако на Запад има нещо, което прилича на другите два модела, то това е психотерапията, но не всички форми на психотерапията (Watts, A 2000, p. 21). Със сигурност можем да кажем, че позитивната психотерапия наподобява другите два модела, тъй като носи нова концепция за човека и света.
Положителната психотерапия помага на западната цивилизация да се откаже от някои явления, които водят до унищожаването на предишните цивилизации. Ако използваме израза на английския историк Арнолд Тойнби (14-04.1869-22.10.1975) – автор на фундаменталния труд „Изследване на историята”, това е отърсване от т. нар. „мираж на безсмъртието” (Хънтингтън, С. 1999, стр. 437). Феноменът „мираж на безсмъртието” се разкрива в следното: когато човек или цивилизация достигне високи нива в своето развитие, тя започва да се поздравява с постоянно блаженство, глобална експанзия; усеща света по различен начин и смята човешката история за завършена. Това всъщност е симптом за неговото разпадане, както казва Самуел Хънтингтън (Huntington, S 1999, стр. 437). Както при човека – когато болестта на обществото не се лекува навреме, настъпва окончателното разпадане. Така беше с всички изчезнали империи: Римската, Монголската, Османската и т.н.
Позитивната психотерапия и позитивният дух носят ново виждане за човека и неговия свят, ново разбиране за световния ред – в резултат на позитивния дух във всеки субект прогресът става задължителна цел на Ордена! Човешкото самоопределяне – тук позицията на историка Арнолд Тойнби и тази на психотерапевта Носрат Песешкиан напълно съвпадат! Тойнби прилага позитивистична историография, а Песешкиан създава позитивна психотерапия.
Свидетели сме на два процеса: диференциация и интеграция. Всяка една от цивилизациите запазва своята идентичност, но също така протича процес на интеграция. Положителната психотерапия всъщност е синтез на източната и западната култура. Процесът е двустранен:
a. Ценностите на западната цивилизация – свобода на личността, политическа демокрация, принцип на закона, човешки права и културни свободи се възприемат от другите нации и стават азиатски, африкански, близкоизточни;
b. По своята същност позитивната психотерапия наподобява органичния модел (китайския модел, модела на будизма и даоизма) и драматичния модел (индуисткия модел) на света! В този смисъл позитивната психотерапия играе ролята на коректив на психологическия поглед и спомага за освобождаването на човека в западното общество от неговите страхове, подчинение и покорство. Подобно на позитивната психотерапия, новата европейска дипломация също загърбва страха, подчинението и покорството.
Позитивната психотерапия се концентрира не само върху проблемите на отделния индивид или проблемите на група индивиди, както е при другите видове психотерапия. Положителната психотерапия, подобно на другите два модела, се концентрира върху проблемите, характерни за всеки индивид! По този начин се създава хармония и взаимодействие във възгледите:
a. Според позитивната психотерапия всеки човек по природа е добър (а не само отделният човек или група индивиди). Кметът на Лондон Сити г-н Клайв Мартин има основание да каже: „Всички граждани на света са едни и същи!“ (Милчева, Е 2000)
b. Според Дзен всеки ден е добър (не само отделният ден).
Подобна позиция внася много нови елементи в новата европейска дипломация на XXI век: всички нации са добри, всички хора са добри, всички страни са добри. Според позитивния подход няма лоши нации и лоши държави. Следователно държави и нации, обявени за лоши, не могат да бъдат съдени от други държави и нации, които поемат ролята на добри и от тази позиция раздават справедливост и справедливост, налагат мир, сигурност и защита според своите вярвания, ценности и интереси.
Във връзка с това отново можем да видим общото между епохалното дело на светите братя Кирил и Методий, създали славянската азбука, и позитивната психотерапия, създадена от Носрат Песешкиан и разпространена в България от Арно Ремерс. Преди 14 века св. Кирил Философ блестящо защитава във Венеция тезата за необходимостта от многообразието на човешките езици, култури, религии. На нападките на епископите и свещениците св. Кирил Философ отговаря: „Не праща ли Бог дъжд еднакво на всички? И слънцето не огрява ли всички? И не дишаме ли всички еднакво въздуха? И не ви е срам, че признавате само три езика (юдейски, гръцки и латински) и че заповядвате на всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Ние познаваме много нации, които разбират книгите и славят Бога всеки на своя език. (Динеков, Р 1966).
Съвременната Европа дава на света пример за нов модел на живот на нациите. В Европа се заражда идеята за положителните духове като теория и представа за
позитивната психотерапия като практика. Положителната психотерапия, чрез радикалната промяна на съзнанието, спомага за утвърждаването на другите два модела на света, които се основават на свободата, единството, целостта и неразделността на човешкия дух, разбиран като Positum и насочен към прогрес. Осъществява се откритието на Огюст Конт – в резултат на позитивния дух във всеки субект прогресът става необходима цел на реда!
2. Позитивната психотерапия дава възможност за коренна промяна в начина на мислене и реалното практическо поведение на хората.
Промяната е основна необходимост и основен инстинкт на човека. Положителната психотерапия ни дава нови отговори на въпросите за промяната в човека и цивилизациите. Съществуват много концепции според въпросите: „Как се променя човекът и как се променят човешките цивилизации?“. Ето две от тях:
Концепцията на Карол Куигли – през нея са преминали всички предишни цивилизации
седем етапа: а) копулация; б) бременност и раждане; в) разширение; г) епоха на конфликт;
д) универсална империя; ж) гниене; з) чуждо нашествие (Huntington, S 1999, стр. 54). Той прогнозира, че западната цивилизация ще приключи своето съществуване около 2500 година и ще бъде заменена от нови цивилизации в Китай и Индия.
Концепцията на Nossrat Peseschkian – предлага петстепенен модел на човешките взаимоотношения: а) Наблюдение/Дистанциране; б) Инвентаризация; в) насърчаване на ситуацията; г) Вербализация; д) Разширяване на целта, разширение.
Според нас този модел дава по-добра перспектива за развитие на човека и света, защото е свързан с разширяването на целите, с единството на личността и света, с хармонията, хуманизма и положителната страна на Този модел характеризира по-добре процесите на обособяване и интеграция на съвременната цивилизация.
3. Положителната психотерапия обогатява моделите на човека.
Много университети, научни организации и институции представят модели на човека. Сред тях е и Римският клуб, основан през 1968 г. като неправителствена организация, в която учените участват с личните си качества, без да представляват група или държава (Римският клуб и Позитивната психотерапия са връстници!). Периодично учените от Римския клуб разработват различни модели на човека и неговия свят. Римският клуб е световна общност от хора, които мислят глобално. Въпреки противоречивите оценки за работата на Римския клуб и представените от него модели, интересът на научната и политическата общественост към тях е много голям. През март 1972 г. в САЩ са публикувани резултатите от първото изследване на Римския клуб „Границите на растежа”, известно още като първия доклад на Римския клуб. Този доклад се е превърнал в „библия” за много хора (Leibin, V 1984, p.15). Светът през новия век се нуждае от „нова библия” и това е моделът на човека и обществото, основан на Позитума! Позитивната психотерапия може да даде своя принос за популяризирането и реализацията на този модел в XXI век!
II. РОЛЯТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ В СТРЕМЕЖА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ИНТЕГРИРАНЕТО СИ КЪМ ЕВРОТАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ И СТРУКТУРИ
Положителната психотерапия може да играе значителна роля в международните отношения. Прилагането на позитивния подход води до укрепване на доверието и интеграцията между нациите. Ще дадем два примера, които се отнасят за различен период от 100 години:
Първият пример е свързан с началото на ХХ век и ще го представим под формата на популярен в българската република разказ:
„Когато цар Фердинанд Кобурготски поема управлението на България, най-много проблеми създават шопите (селяните от Софийска област). Шопите са етническа група в района на област София, известна със своето опозиционно поведение, скептицизъм, консервативност и нежелание за промяна. Поради своята оригиналност шопите трудно се поддават на властта. Кралят имал идея да промени характера и обичаите на шопите. Той решава да използва следния дидактически метод: Цар Фердинанд изпраща шоп в Англия със задачата да изучава европейската култура. Така царят вярва, че шопите ще получат европейски манталитет, ще се върнат в България и ще пренесат новите ценности и новия маниер на поведение на останалите шопи. Кралят вярвал, че по този начин всички шопи ще станат европейци и няма да пречат на неговото управление на страната.
За учител на шопа кралят избра известен английски лорд. Като благодарност
цар Фердинанд подарява предварително на господаря най-красивия автомобил в двореца си – чисто нов „Форд”.
Магазинът отиде в Англия. Лордът започнал да го обучава и възпитава. Шопът обаче не искаше да научи новия език или новата култура. Той говореше с лорда само на родния си шопски диалект и не промени поведението си.
Лордът почувства, че експериментът се оказва неуспешен. Вместо шопите да опознаят европейската култура, лордът научил шопския език, забравил аристократичните си маниери и възприел поведението на шопите. След шест месеца английският лорд няма психологическа сила и изпраща на цар Фердинанд следната телеграма, написана на шопски диалект: Фердинанде, ела и си вземи шопа. Не искам вашия „Форд“. Подпис: “Господ”!
В духа на тази история можем да направим следния извод: цар Фердинанд и английският лорд не са знаели езика на позитивната психотерапия, поради което дидактическият експеримент се проваля.
Вторият пример е от края на ХХ век и картината е съвсем различна:
До 1992 г. в Република България езикът на позитивната психотерапия не беше толкова популярен. За 8 години позитивното мислене и позитивният дух станаха много популярни. На езика на позитивната психотерапия говорят не само психолозите и психотерапевтите в българската република. Този език започна да навлиза в политическия речник, навлезе дори във военното поприще. Ан
пример за това дават министър-председателят и президентът на българската република, които акцентират върху положителното мислене и положителното поведение.
Образно казано – през 1992 г. първите посланици на Обединена Германия в Република България са психотерапевтите – д-р Носрат Песешкиан и д-р Арно Ремерс. В резултат на положителната психологическа „инвазия” в продължение на 8 години на езика на Positum започват да говорят премиерът и президентът. Българското общество вече говори свободно на езика на първите посланици на Обединена Европа – основоположниците на позитивната психотерапия и нейните последователи! Д-р Песешкиан и д-р Ремерс, благодарим ви от сърце!
За да илюстрираме динамиката в промяната на общественото мнение през последните 10 години в Република България поради стремежа й към членство в Европейския съюз и НАТО, ще използваме накратко петте етапа на модела на позитивната психотерапия:
² етап: Наблюдение/дистанциране:
След като Република България официално изрази желанието си за членство в евроатлантическите структури, това беше наблюдавано и оценявано от дистанция, дълго време. През февруари 2000 г. генералният секретар на НАТО г-н Джордж Робъртсън при посещението си у нас каза: „България се справя много добре със задачите си!” (Робетсън, G 2000).
²² етап: Инвентаризация:
Професор Джефри Сакс характеризира уникалността на България така: „Няма друго място на Земята, където при толкова ниски доходи да е събран толкова много интелект. Това, съчетано с разширяването на комуникациите и създаването на транснационални фирми, е българският шанс за привличане на инвеститори и повишаване на доходите.“ (Шарабов, Г 2000).
²²² етап: Насърчаване на ситуацията:
а) Насърчаване от другите:
Джефри Сакс: „Добрата новина е, че Европейският съюз прие кандидатурата на България и започна официални преговори с нея за членство. Днес Европа изглежда в много добра форма и това създава много добри позиции за България в бъдеще. Това, което е разочароващо за мен, е, че Европейският съюз действа много бавно към разширяването. (Шарабов, Г 2000).
Г-н Джордж Робъртсън: „Вашето желание да влезете в НАТО е труден и амбициозен проект. Ние ще насърчаваме българския народ и ще му помагаме. (Робъртсън, D 2000).
б) Насърчаване от себе си, самонасърчение, самоодобрение.
Българският писател Виктор Пасков, който от дълго време живее в Германия, споделя следното: „Можем да си осигурим одобрението на Европа, ако действаме правилно и сме много упорити в това. Но е сто пъти по-добре да се одобрим!“ (Йолова, I 2000).
²V етап: Вербализация:
Вербализацията се осъществява по различни начини от институциите и служителите, отговорни за присъединяването на България към новите структури:
„Вашата стабилност е ясен сигнал за инвеститорите в чужбина“; „Страната ви има нужда от чуждестранни инвестиции. И така, при вас ще дойде икономическият просперитет, както в другия
части от Европа.”; „На първо място трябва да бъде присъединяването към демократична Европа. Мисля, че това ще се случи по-скоро, отколкото си мислят бюрократите в Брюксел.”
V етап: Разширяване на целта, разширение:
Ето три позиции от петия етап, които касаят присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз:
„Присъединяването към НАТО е застраховка за бъдещето. Трябва да гледаме напред и да вземем смели решения сега.” (Робъртсън, D 2000).
„Необходимо е да имате демократична форма на управление, свободна пазарна икономика, строг граждански контрол върху армията, мирни отношения със съседите“ (Генерал Ралстън 2000 г.).
Мнение на г-н Клайв Хайдн Мартин – кмет на Лондон Сити: „Процесът на присъединяване е огромна и изключително трудна работа. Ще продължим да насърчаваме икономиката тук да продължи с успешните си усилия в тази посока. Ако реформите във вашата страна продължат със същия темп, страната ви ще стане хубаво място за инвестиции. (Милчева, Е 2000).
Това са само откъслечни извадки от оценки и заключения, съответстващи на всеки един от петте етапа на позитивната психотерапия. Те само илюстрират неизчерпаемите потенциални възможности на позитивната психотерапия в международния живот. Засега в международните отношения позитивният подход все още не е толкова добре усвоен и силовите методи – икономически, военни, политически, информационни
,упражнявам контрол. За XXI век предстои задачата за въвеждане на методите на позитивната психотерапия в международните отношения. Първото дипломатическо послание е направено от позитивните психотерапевти. Второто послание предстои да бъде направено от професионалните дипломати. Останалото ще го свършат политиците, държавниците и народите. Така ще се стигне до петия етап – разширяване на целите пред човечеството от глобалния свят на информационния век. Предизвикателството остава!
ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1. Положителната психотерапия трябва да се изучава при подготовката на служители от държавната администрация, политици, дипломати, държавници, офицери.
2. Да се въведе позитивният подход при воденето на международни преговори – особено в състояние на кризи и разрешаване на военни конфликти.
3. Позитивната психотерапия трябва да бъде въведена като предмет в училищата и университетите.
4. Имайки предвид опита на учените от Римския клуб, Международният център за позитивна психотерапия трябва да организира следното:
а) През 2001 г. – първата година от ХХI век, да се проведе среща на последователите на позитивната психотерапия с държавни и политически служители, както и с ръководителите на правителствата и политическите лидери на европейските страни, на в които трябва да се обсъждат въпросите за позитивния дух в международните отношения и разрешаването на кризи и конфликти с помощта на позитивната психотерапия. На срещата трябва да бъдат поканени учени от Римския клуб с с чиято помощ трябва да се изработи позитивният модел на човека на информационното общество и глобализиращия се свят.
б) Да бъде приета и обявена в медиите декларация от 2-рия световен конгрес за позитивна и транскултурна психотерапия или от Международния център за позитивна психотерапия, в която да се характеризира глобалната криза в света днес. В декларацията трябва да се направи призив за решаване на глобалните проблеми и преодоляване на кризисните ситуации чрез въвеждане на позитивния подход в международните отношения. Пример за това трябва да дава Обединена Европа! Декларацията може да бъде изпратена до ООН, Световния съвет за мир, Европейския съвет и да бъде разпространена и в Интернет.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Бауман, Z (1999). Глобализация. Резултатите за човека. „ЛИК“. София.
2. Vojtila, K (1994). Папа Йоан Павел II. Личност и акт. “Нов ден”. София.
3. Конт, А (2000). Трактат за позитивния дух. “COHM”.София.
4. Динеков, П (1966). Старобългарски страници. Антология. “Български писател”. София.
5. Генерал Ралстън, D (2000). Ние високо ценим вашето участие в ÊFOR. – в. „Българска армия”, № 14 924/23-29.06.2000 г., стр. 3.
6. Хънтингтън, С. (1999). Сблъсъкът на цивилизациите и маркирането на световния ред. „Обсидиан“. София.
7. Йолова, И (2000). Сценарият за България е жизнеутвърждаваща порнография. Разговор на Ива Йолова с писателя Виктор Пасков. – в. “Труд”, № 129/15.05.2 000, с. 9.
8. Лейбин, V (1984). „Моделите на света” и образът на човека. Критичен анализ на идеите на Римския клуб. “Наука и изкуство”. София.
9. Милчева, Е (2000). Присъединяването ви към Европейския съюз изисква много работа. Разговор с Лондон Сити Клейв Мартин. – в. “Труд”, №166/21.06.2000 г., с. 9.
10. Пеев, I (1996). Психологически аспекти на сигурността. – Вн.: Сигурност чрез партньорство и интеграция. България, НАТО и европейската архитектура на сигурността. “Българска асоциация на изследователите на европейското общество”. София.
11. Песешкиан, Н (1994). Метод на позитивната психотерапия. Том 1. “Цветен печат”. Варна.
12. Песешкиан, Н (1993). Позитивна семейна психотерапия. „Цветен печат“. Варна.
13. Песешкиан, N (1998). Позитивна ежедневна психотерапия. “Славена” Варна.
14. Песешкиан, Н (1996). 33 плюс една форми на партньорство. „Цветен печат“. Варна
15. Песешкиан, Н (1994). Търговецът и папагалът. „Цветен печат“. Варна..
16. Робъртсън, Д (2000). Г-н Джордж Робъртсън, генерален секретар на НАТО. Посещение в България. Вестник “Труд” от 11.02.2000 г., с. 9.
17. Шарабов, Г (2000). Не ви трябва МВФ, а растеж (разговор с Джефри Сакс, икономически съветник на Петър Стоянов) – в. “Труд”, № 119/05.05.2 000, с. 9.
18. Уотс, А (2000). Философиите на Азия. „ЛИК“. София.
