Изминалата 2011 е рекордна за принудителното разселване. Все повече хора се превръщат в бежанци, сочи доклад, публикуван от Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Докладът на ВКБООН за глобалните тенденции през 2011 за първи път отчита подробните данни за степента на принудителното разселване вследствие редица големи хуманитарни кризи, започнали в края на 2010 в Кот д’Ивоар, с последвалите в Либия, Сомалия, Судан и на други места.
Общо 4,3 милиона души са ново-разселени, а почти 800,000 от тях са избягали от страните си и са станали бежанци.
По света 42.5 милиона души са посрещнали края на 2011 или като бежанци, или като вътрешно разселени, или в процес на търсене на убежище.
Въпреки многото нови бежанци, общият им брой е по-нисък от този за 2010, възлизащ общо на 43,7 млн. души, което се дължи главно на разрастващия се голям брой на вътрешно разселените лица, завръщащи се в техните родини, става ясно от доклада.
С 3,2 милиона това е най-високият темп на завръщане на вътрешно разселените лица в продължение на повече от десетилетие.
Като цяло, Афганистан остава най-големият източник на бежанци (2,7 милиона), следван от Ирак (1,4 милиона), Сомалия (1,1 милиона), Судан (500 000), и Демократична република Конго (491 000).
Около четири пети от бежанците в света бягат в съседни на техните държави, което е отразено в големия брой бежанци, например, в Пакистан (1,7 млн. души), Иран (886 500), Кения (566 500) и Чад (366 500), става ясно от доклада.
Сред индустриализираните държави Германия се нарежда като страната най-голям „домакин“ – тя е дала подслон на 571 700 бежанци. Междувременно Южна Африка е най-големият получател на индивидуални молби за убежище (107 000) – положение, което поддържа през последните четири години.
В България, молбите за закрила подадени през 2011 са 890, като най-много са отново от Ирак (344), следвани от Афганистан (92), Сирия (85), без гражданство (68).
За 10-годишен период като база за сравнение, докладът показва няколко тревожни тенденции: едната е, че принудителното разселване засяга все по-голям брой хора в световен мащаб, като годишно надхвърля 42 милиона души за всяка от последните пет години.
Друга тенденция е, че веднъж станал бежанец, човек е вероятно да си остане такъв в продължение на много години – често държан в лагер или живеещ в зависимост от обстоятелствата в някой градски район. От 10.4 млн. бежанци по мандат на ВКБООН почти три четвърти (7,1 милиона)са били в продължително изгнание най-малко по пет години в очакване на решение.
„През 2011 видяхме страдание в епични мащаби. Толкова много животи, хвърлени в смут за такъв кратък период от време, означава огромна индивидуална цена, която се заплаща от всички засегнати“, коментира Антонио Гутериш, Върховен комисар на ООН за бежанците и ръководител на ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците.
