Имаше проблеми, несигурност и неочаквани обрати в глобален мащаб
2016: Сътресения и неочаквани обрати – Новини от Economic.bg
googletag.cmd.push(function() { googletag.defineOutOfPageSlot('/20279445527/economic_wallpaper', 'div-gpt-ad-1478262697808-0').addService(googletag.pubads()); googletag.defineSlot('/20279445527/economic_top', [[960, 150], [320, 50], [960, 100], [320, 100], [728, 90]], 'div-gpt-ad-1478262697808-1').addService(googletag.pubads()); googletag.defineSlot('/20279445527/economic_right_top', [[300, 600], [300, 250]], 'div-gpt-ad-1478262697808-2').addService(googletag.pubads()); googletag.defineSlot('/20279445527/economic_right_bottom', [[300, 600], [300, 250]], 'div-gpt-ad-1478262697808-3').addService(googletag.pubads()); googletag.defineSlot('/20279445527/economic_468х200', [468, 200], 'div-gpt-ad-1478262697808-4').addService(googletag.pubads());
googletag.pubads().setTargeting("url","/bg/news/7/satreseniya-i-neochakvani-obrati.html");
googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); });
2016 г. бе турбулентна година, която доведе до редица катаклизми, неочаквани обрати и съдбоносни промени. Тя определено донесе повече проблеми, отколкото решения. Властваше усещането, че светът се променя, а бъдещето е неясно. Отидоха си емблематични личности, повлияли на цели поколения, а в глобален мащаб преобладаваха разделение, насилие и несигурност.
Economic.bg подбра най-значимите международни събития, които промениха света през 2016 г.:
Шокът Brexit
На 23 юни се случи немислимото – Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз. Изборът бе крайно неочакван, за някои дори абсурден.
Brexit бе шок за политиците, пазарите, бизнеса, но и за обикновените хора. В резултат на референдума премиерът Камерън и половината правителство се разделиха с постовете си, а местата им заеха водещи лица от кампанията за напускане на ЕС. Паундът поевтиня, а в преобладаващата част от хората се настани усещането за несигурност.
Вотът за Brexit провокира многохилядни протести и вълна от ксенофобия във Великобритания. Престъпленията на етническа или религиозна основа се увеличиха с 40%, а само в седмиците след референдума са регистрирани над 500 расистки инцидента. Местни националисти показваха по всякакъв начин на европейците и мюсюлманите, че не са желани на Острова.
Решението за Brexit доказа, че британският консерватизъм и изолационизъм надделяха над желанието кралството да е част от един политически и икономически силен Европейски съюз, в който Островът и континентът свободно да обменят най-добрите идеи, кадри и капитали.
С излизането от блока Великобритания на практика напуска и общия пазар на ЕС, което е огромен удар за британския бизнес. Множество британски компании вече пожелаха да се преместят в континентална Европа, за да запазят достъпа си до европейския пазар. Необходимо е постигането на търговско споразумение с ЕС, което обаче ще отнеме поне няколко години.
Експерти предричат тежки последици – повишаване на цените на основни стоки и услуги, нарастване на безработицата, увеличаване на данъците. След Brexit се очертава близо 10-годишен период на нисък растеж и икономическа несигурност за Великобритания.
Но решението за напускане на ЕС донесе и друга, по-голяма заплаха – за териториалната цялост на Обединеното кралство. Шотландия няма намерение да се разделя с Европа и организира нов референдум за независимост. Подобни настроения има и в Северна Ирландия, която също гласува за оставане в ЕС. Така в близко бъдеще Обединеното кралство може да се превърне в разделено кралство, оставайки без Шотландия и Северна Ирландия, което би било крайно болезнено за властите в Лондон.
Неочакваният президент на САЩ
Доналд Тръмп влезе с гръм и трясък в политиката и неочаквано за мнозина бе избран за следващия президент на САЩ. Милиардерът се обяви за носител на промяната, обеща на американците работа и сигурност и успя да спечели доверието им. Напук на всички социологически и медийни прогнози и с много по-малък бюджет за реклама, Тръмп победи основния си съперник Хилъри Клинтън и застана начело на най-могъщата държава в света.
По пътя си към Белия дом той разби политическото статукво, периодично взривяваше публичното пространство и превърна президентската надпревара в риалити шоу. Ексцентричният милиардер имаше огромно влияние върху тълпите и се превърна в най-обсъжданата персона в медиите и социалните мрежи. Тръмп ненапразно бе избран за личност на годината на сп. Time, а малко по-късно същата титла му присъди и AFP. Избирането му обаче поражда повече въпроси, отколкото отговори. Той със сигурност ще донесе промяна, но едва ли можем да предвидим каква ще бъде тя. Още преди да е започнало официално, президентството на Тръмп е сага с отворен финал.
Смъртта на звездите
Цялата 2016 г. бе белязана с кончината на множество популярни и талантливи личности. Музикалната индустрия даде свидни жертви в лицето на Принс, Дейвид Бауи, Джордж Майкъл, Ленард Коен, легендарният процудент на Бийтълс Джордж Мартин, рок музикантите Рик Парфит от Status Quo, Грег Лейк от триото Емерсън, Лейк и Палмър, Глен Фрей от Eagles, Морис Уайт от Earth, Wind & Fire.
Актьорската гилдия също не остана по-назад – отидоха си Алън Рикман (участвал в множество филми, но най-известен с ролята на Сивиръс Снейп от поредицата „Хари Потър“), Пати Дюк, Дорис Робъртс (майката на Реймънд от комедийния сериал „Всички обичат Реймънд“), комикът Джийн Уайлдър, та чак до Кари Фишър (принцеса Лея от „Междузвездни войни“) и майка й Деби Рейнолдс.
През 2016 г. починаха двама знаменити философи – италианският културолог Умберто Еко („Името на розата“, „Махалото на Фуко“) и американският футуролог Алвин Тофлър („Третата вълна“, „Шокът от бъдещето“). Еко има безспорен принос в семиотиката и във всеобщата наука за познанието. Той е дългогодишен университетски преподавател и отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции.
Тофлър е човекът, който предвиди възхода на интернет, интерактивните медии, онлайн форумите и упадъка на традиционното семейство. Той обясни по достъпен начин сложното устройство на съвременното общество и цивилизационната промяна, която носят технологиите.
Отново през изминалата година си отиде и американската писателка Харпър Ли, популярна най-вече с творбата си “Да убиеш присмехулник”. За нея тя печели и наградата Пулицър за художествено произведение. Ли е дългогодишна близка приятелка на известния писател Труман Капоти.
През 2016 г. почина и бащата на Кубинската революция Фидел Кастро. Той управлява Куба почти 5 десетилетия – от 1959 г. до 2006 г. Кастро идва на власт с преврат и налага тоталитарен режим. САЩ и останалите развити държави налагат санкции на карибската държава, която получава подкрепата на СССР и останалите комунистически страни. Десетилетия наред в Куба властва жестока бедност, цензура и репресии, а страната е напусната от над 100 хил. политически и икономически емигранти. През последните години при управлението на брата на Фидел – Раул Кастро бяха възстановени дипломатическите отношения със САЩ, подготвят се чуждестранни инвестиции и Куба постепенно започва да се възстановява икономически.
През изминалата година почина бившата първа дама на САЩ Нанси Рейгън. Тя подкрепя редица полезни каузи като призива към младите хора младите хора да се откажат от употребата на наркотици и намирането на лек за болестта на Алцхаймер. Нанси Рейгън има силно влияние върху съпруга си Роналд Рейгън и играе роля за някои негови назначения и дипломатически решения.
Също през 2016 г.си отиде и един от първите астронавти и първият американец излязал в околоземна орбита Джон Глен. През 1998 г. на 77 години, той се превръща в най-възрастния човек в света, извършил космически полет.
Спортът също се раздели с някои от легендите си – починаха боксьорът Мохамед Али, холандската футболна легенда Йохан Кройф, „кралят на голфа“ Арнолд Палмър, и легендарният баскетболен коментатор Крейг Сагър.
Още една година на тероризъм в Европа
2016 г. също като 2015 г. бе белязана от тероризъм и атентати в сърцето на Европа. „Ислямска държава“ продължи кървавата си безскрупулна битка срещу цивилизацията и организира терористични нападения в 3 големи европейски града – Брюксел, Ница и Берлин. Жертвите и ранените бяха стотици, а страхът и ужасът трайно се настаниха в душите на европейците. Службите взеха невиждани мерки за сигурност и вероятно са предовратили множество атентати, но всеки техен пропуск струваше живота на десетки хора.
Вероятна жертва на терористична атака е и самолетът на EgyptAir, който се разби в Средиземно море в края на май, отнемайки живота на 66 души. По отломките на аероплана бяха открити следи от експлозиви.
Терористите стават все по-изобретателни и непредвидими и често използват неконвенционални оръжия. Ето защо вече всеки забравен багаж или преминаващ камион предизвиква тревога и все по-често виждаме патрулиращи тежко въоръжени полицаи и военни на публични места. Дула на оръжия пазят правото ни да бъдем свободни и да живеем нормално.
Мирът в Европа вече не зависи от самата Европа, а от разрешаването на конфликта в Сирия и недопускането на други кървави войни в Близкия изток. Процесите там се направляват от външни за Европа сили – САЩ, Русия, Турция, Иран, Саудитска арабия.
Мигрантската криза продължава
След бурната 2015 г. мигрантската криза се пренесе и през 2016 г. Европейският съюз отново не успя да постигне консенсус как да третира мигрантите. Държавите членки вече не ги приемат толкова радушно и често се говори за затваряне на граници, но все още липсва единен механизъм за действие.
Голям успех е затварянето на т.нар. „Балкански маршрут“, стартирането на Европейската гранична служба и засилването на охраната по външните граници на ЕС (за което сериозен принос има и България). Добро постижение е и затварянето на най-големия бежански лагер в Европа – „Джунглата“ в Кале. Именно той бе и източникът на най-сериозните проблеми.
Германия и България започнаха да експулсират по-агресивните мигранти. ЕС все още има огромна морска граница и държави като Гърция и Италия са изправени пред ежедневни предизвикателства за опазването й.
Но основната роля за овладяването на миграционния поток играе държава извън ЕС – Турция. Макар да правят политика по напълно противоположен начин и да има взаимно недоверие и обвинения помежду им, Анкара и Брюксел се нуждаят един от друг и трябва да продължат да работят заедно.
Променената Турция
Самата Турция също преживя сериозни катаклизми през 2016 г. Безспорно най-значим е неуспешният опит за преврат, който доведе до мащабни демонстрации и невиждана чистка в службите за сигурност, съдебната система, държавната администрация, медиите и дори университетите. Президентът Реджеп Ердоган дори се закани да върне смъртното наказание за участниците в метежа.
За преврата бе обвинен ислямският проповедник Фетхулла Гюлен и неговата организация ФЕТО, но и досега липсват безспорни доказателства, че именно те са организаторите на метежа.
В последните месеци в Турция често се говори за демокрация, но страната изглежда все по-авторитарна. Ердоган успя да укрепи властта си, наложи безмилостна цензура и действа активно, за да превърне държавата в президентска република (т.е. негова еднолична диктатура).
Страната има много сериозни вътрешни проблеми – тя е мишена на ежемесечни атентати, които вземат много жертви и са отвъд контрола на държавата. Ердоган възобнови войната с кюрдите, които отново извършват терористични нападения срещу полицаи и военни. Джихадисти от различни групировки атакуват публични места и туристически забележителности, опасност представляват и някои по-радикални гюленисти. Поредната жертва на нестихващия тероризъм в южната ни съседка бе руският посланик в страната Андрей Карлов.
Във външнополитически план Турция изглежда по-солидно. Тя се помири с Русия и започна военна операция в Сирия, за да гарантира сигурността по южната си граница, но и за да попречи на кюрдите да капитализират постигнатите успехи срещу „Ислямска държава“. Именно Турция и Русия, заедно с Иран ще уреждат условията на примирието в държавата на Башар Асад.
Неочакваните футболни шампиони – Лестър и Португалия
Неочаквани събития през 2016 г. имаше и във футбола. Скромният, но амбициозен отбор на Лестър Сити се изкачи на най-високото стъпало в английския футбол, завоювайки титлата във Висшата лига. Триумфът им бе напълно непредвиден и сюрреалистичен, а букмейкърите го оценяваха с огромния коефициент 5000 към 1.
Макар да не разполагаха със скъпи играчи и звездни попълнения, момчетата на Клаудио Раниери успешно се конкурираха с най-богатите и могъщи клубове на Острова и ги победиха в собствената им игра. Те го постигнаха с много труд, хъс, смелост, себераздаване и борба до последната минута. Подвигът им вдъхнови мнозина и припомни, че вдъхновението осмисля всяко занимание и е предпоставка за всеки успех, а романтиката във футбола е жива.
Огромен и неочакван за мнозина успех постигна и националният отбор на Португалия, който спечели Европейското първенство във Франция. Водени от супер амбициозния си капитан Кристияно Роналдо и опитния треньор Фернандо Сантош, португалците завоюваха първата си голяма титла. Те показаха дисциплинирана, борбена и не особено красива игра и печелеха мачовете пестеливо. Роналдо също не блестеше, но вкара важни голове. Момчетата на Сантош се промъкнаха покрай големите фаворити, а на финала победиха домакина Франция.
На Олимпийските игри в Рио де Жанейро почти нямаше изненади – американците доминираха и спечелиха рекорден брой медали, а другите двама големи герои бяха плувецът Майкъл Фелпс и спринтьорът Юсейн Болт, които също записаха рекордни постижения.