Българският учен проф. Димитър Съселов от Харвардския университет, съизследовател в мисията на новия орбитален телескоп "Кеплер",
съобщи, че в Млечния път са открити много планети, които са подобни на Земята, предаде Discovery News.
Проф. Съселов е представил данните за работата на „Кеплер“ в изказването си на конференцията TED GLobal. Срещата се е състояла в Оксфорд.
На един от слайдовете при презентацията е била показана графика на разпределението на откритите от телескопа планети по маса.
От 265 показани на слайда планети 140 са били определени като „подобни на Земята“.
Това означава, че радиусът им не надхвърля два пъти този на Земята. Общо „Кеплер“ е открил 700 екзопланети.
Преди да бъдат обработени данните от телескопа „Кеплер“, учените бяха на мнение, че в Млечния път преобладават големите планети, чиито размери могат да бъдат сравнени с тези на Юпитер.
Отчасти тази гледна точка се обяснява с факта, че съществуващите методи за откриване на екзопланети (извън слънчеви, както още ги наричат) са позволявали наблюдението само на големи космически тела.
Чувствителността на „Кеплер“ е много по-голяма.
Учените са установили, че той може да открива дори спътници на екзопланети.
Затова събраните с телескопа данни са позволили да бъдат променени представите за състава на звездните системи. На този етап планетите, подобни на Земята, които са били представени на конференцията, са само кандидати – тоест съществуването им трябва да бъде потвърдено с по-нататъшни наблюдения.
Освен това част от тях с голяма степен на вероятност кръжат прекалено близо до своите звезди, затова не трябва да бъдат включени в категорията на потенциално обитаемите космически обекти.
Проф. Съселов отбелязва, че изследователите, работещи с „Кеплер“, се надяват в крайна сметка да открият около 60 „нови Земи“, уточни сайтът ScienceNOW.
Изказването на проф. Съселов на конференцията TED GLobal в Оксфорд изпревари официалната информация на НАСА, която трябваше да се появи през февруари 2011 година.
Кой е Димитър Съселов?
Астрономът е роден е в София, син е на архитекта Димитър Съселов и внук на автора на исторически студии за прабългарите, Димитър Съселов.
Завършва прогимназия в Несебър и английска гимназия в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийски университет.
Още като студент, през 1980 г., негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание, което става повод да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Съселов емигрира едва след началото на реформите в България, но и преди това работи за научната си степен в Торонто, успоредно със защитената през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.
През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, където между 1999 и 2003 е главен лектор в Департамента по астрономия. Понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.
Научни интереси:
Димитър Съселов се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики.
Последните му изследвания, с които добива и международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.
Автор е на книгите „Stellar Pulsation“ (2001) и „Pulsating Stars“ (1998).
