Св. Калиник се родил в Киликия /Мала Азия/ и бил възпитан в християнския закон.
Дълбоко скърбял, като виждал, че народът в заблуждението си се покланя на бездушни идоли и не знае инстинския Бог. Той решил да посвети живота си в проповед на св. вяра. Обиколил много градове и села, като обръщал езичниците от идолите към Христа Бога. Пристигнал в Галилейския град Анкира /Анкара/, гдето спечелил мнозина за Бога. Езичниците го хванали и довели при градския началник като развратител на народа и проповедник на забранено учение. Началникът Сакердон бил човек зъл и жестоко мразел християните. Той почнал строго да укорява Калиник, загдето отвръща народа от боговете. “Аз съм раб Христов – кротко, но твърдо отговорил Калиник. – Не мога без съжаление да гледам как загиват люде. Затова се старая чрез добро учение да ги обърна от тъмнина към светлина. В нашите книги е писано: Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Желал бих аз и тебе да спася от гибел и да те насоча в истинския път.”
Тия кротки думи възбудили духа на началника и той казал на християнина: “Аз ще те заставя да се поклониш на боговете, като те подложа на страшни изтезания. Ще видим, ще дойде ли тогава твоя Бог да те избави. Няма да пощадя тялото ти, докато не познаеш силата и властта на боговете и не им принесеш жертва.”
Твърдият Христов служител обаче заявил, че не се бои да страда за името на Господа, а напротив, желае това. Подложили го на ужасни изтезания, които той търпеливо понесъл, изповядвайки вярата си в Бога. После го изпратили в гр. Гангра, за да го погубят там чрез огън. В тоя град Калиник обърнал към Христа най-голям брой люде. Сакердон се надявал да заплаши обърнатите чрез смъртното наказание на техния учител. Пътят до Гангра бил труден и мъчителен за християнина. Измъчен и отслабнал от понесените изтезания, Калиник трябвало да не изостава надире от войниците, които яздели на коне. Той бил обут в железни обуща с остри гвоздеи вътре, които на всяка крачка му причинявали страшни болки. Но мъченикът се уповавал на Господа, молил се през всичкото време по пътя и Бог не го лишавал от Своята милост. Времето било горещо. Войниците, които го придружавали, изнемогвали от жажда и пек. Жалейки за тях, християнинът се обърнал с молитва към Господа и по негова молитва веднага от един камък потекла вода. Езичниците извикали: “Велик е Богът на християните!” При все това те довели мъченика в гр. Гангра, гдето трябвало да се изпълни смъртната присъда. Като видял приготвения за него огън, Калиник извикал радостно: “Благодаря Ти, Отче небесни, че ме удостои да страдам за Твоето име! Приеми в мир моя дух!” С тия думи той влязъл в огъня и предал богу своя дух. Тялото му останало невредимо в огъня и било благоговейно погребано от християните.
