Малко след приемането на новия Закон за потребителския кредит в България през май тази година бяха
внесени и предложения за поправки в него, които допълнително да засилят прозрачността в сектора. Идеята е да се публикува методологията, по която банките изчисляват лихвите по заемите. От кредитните институции обаче твърдят, че това би дало информация не на потребителите, а на конкурентите. Имаше ли такива проблеми и при приемането на новия закон в Румъния?
– У нас още преди приемането на новия закон (началото на 2009 г.) Националната служба за защита на потребителите се погрижи за това. До 2009 г. банките можеха да използват вътрешни лихвени проценти, такси и комисиони. Някои споменаваха методологията за изчисляване на лихвите, но повечето – не.
В договорите имаше клауза, че банките могат да променят процентите и те наистина го правеха. Хората започнаха все по-често да подават оплаквания, в резултат на което Националната служба за защита на потребителите редовно правеше проверки на кредиторите.
Един от основните фактори за промяната в поведението им беше, че всички конфликти бяха силно отразявани от медиите. Те осъзнаха, че имиджът на „лош кредитор“ и „лош бизнес партньор“ ще им коства и малкото останали надеждни клиенти.
Постепенно отношението им се насочи към прокламиране на по-голяма прозрачност спрямо клиентите, а това включва и ясното обявяване на лихвите по кредитите и тяхното изчисление.
Желанието на Асоциацията на банките в Румъния единствено беше новите регулации да важат само за кредитите, отпуснати след приемането им. То обаче не бе уважено и сега финансовите институции имат срок до септември да променят договорите на всичките си клиенти.
Какви са основните промени, които бяха въведени с новия закон?
– Всъщност синхронизирахме националното си законодателство с европейското още повече. Правилата важат за всички кредити без значение от вида и стойността им. Таксите и комисионите са сведени до няколко, заявяват се в договора и не могат да бъдат променяни.
За предсрочно погасяване максималната ставка е между 0.5% и 1% и то само за заемите с фиксирана лихва. При всички кредити с променлива лихва такса за предсрочно погасяване няма. Самите те трябва да бъдат изчислявани прозрачно. База във формулите трябва да са пазарните индекси Robor/Libor/Euribor/NBR. Надбавката, която банките добавят, не може да бъде променяна през периода на договора, освен ако не е в полза на клиента.
В договора трябва да има информация и за периодите, в които лихвата ще се мени (спрямо измененията в пазарните индекси). Разбира се, оплаквания за неправомерни промени в лихвите имаше и след приемането на новия закон.
Как на практика функционира Националната служба за защита на потребителите?
– Освен да прави проверки в случай на оплакване, в Румъния това звено има право да налага глоби и санкции. Въпросът обаче не е в размера на санкциите, в това, че наложените глоби са много големи – даже напротив, ако ги сравним с приходите на банките.
Идеята е, че през последните години потребителите се научиха, че могат да се оплакват, да завеждат дела и да ги печелят. Кризата пък научи банките, че последното, от което имат нужда, е лошият пиар. От друга страна, и централната банка на Румъния е с много силна роля. Всички продукти, които банките искат да пуснат на пазара, трябва първо да получат одобрение от нея.
С каква цел се прави това?
– Тъй като ние нямаме валутен борд, централната банка винаги се е обвързвала много активно с контрола върху системата. Правото й да разрешава или забранява продукти, ако прецени, че не са по силата на конкретната търговска банка, не е наложено заради кризата – винаги е било така в Румъния.
Освен това е имало и няколко случая, в които централната банка е отправяла призиви в медиите, когато банките злоупотребяват по един или друг начин.
Промениха ли се оплакванията на клиентите след приемането на новия закон?
– Да. Сега те са насочени повече към отношенията на банковите служители, към случаи, в които не са информирани за такси при свързани продукти например. Просто свитото кредитиране, основният източник на средства за банките, наложи промяна в поведението им.
В пика на кризата имаше момент, в който само една от повече от 40 банки в страната отпускаше кредити. Те обясняваха това с липсата на качествени кредитополучатели, но е факт и че изискванията бяха значително завишени.
Ситуацията в момента не е много по-различна – заеми търсят тези, които не могат да си ги позволят, а тези, които могат, предпочитат да не теглят, защото не знаят дали няма да загубят работата си.
В какво точно се състои промяната на отношението на банките в Румъния към клиентите?
– След втората половина на 2009 г. и особено през пролетта на 2010 г. те започнаха все повече да се отварят към проблемите на хората. Идеята е заедно да обмислят как да намерят решение, преди да е станало твърде късно.
Много от промоциите през последните месеци например са насочени към задържане на съществуващите клиенти, създават се един вид кризисни продукти. Асоциацията на банките в Румъния дори излезе с наръчник за преструктуриране на ипотечните заеми, който централната банка одобри.
Част от мерките за това са гратисни периоди, удължаване на срока на заема, нови лихвени проценти, в краен случай има възможност клиентите сами да потърсят купувач за ипотекирания имот, вместо банката да го продаде, и така да покрият задълженията си.
Също така, когато правителството обяви, че за да се намали дефицитът в бюджета, ще бъдат съкратени 25% от държавните служители, имаше банки, които призоваха всички клиенти, които мислят, че ще бъдат засегнати, предварително да се обърнат към тях, за да измислят заедно решение.
По време на кризата правителството също предприе някои мерки за облекчаване на населението. Чрез програми за финансиране на новодомци то се опита едновременно да стимулира и пазара на недвижимо имущество, и кредитирането.
Всъщност в момента всички се учим как да функционираме в новите параметри, съобразени с ефектите от кризата – високата безработица, спадът в доходите и правителствени решения по препоръка на МВФ.
Има ли вече сигнали как се отразяват увеличените данъци в страната?
– Специално за повишаването на ДДС с 5 процентни пункта до 24% засега нямаме данни, тъй като е в сила едва от месец. Но със сигурност ще намали възможностите на населението да покрива вноските по кредитите си. Банките очакват просрочията да се увеличат, но не с много. Може би наистина е вярно и че някои фирми ще предпочетат да се пререгистрират в България заради по-ниските данъци.
