- Г-жо Дабижева, в магазините на голяма търговска верига се появи сирене по БДС,
макар че стандартът не е влязъл в сила. Редно ли е това?
– Не е възможно по един още неиздаден и непубликуван стандарт да има производство. Нормалният ред на действие е производителят да си купи стандарта. Когато ние го издадем, да проучи какво пише в него, да си пренастрои производството и да почне работа. Още повече че сиренето е продукт, който трябва да узрее и чак тогава да се появи на пазара.
– Как да си обясним това изпреварване на събитията?
– В случая продуктът, който е маркиран с БДС, е на г-н Димитър Зоров.* Чудно ми е това негово действие, защото той бе член на работната група, която подготви стандартите за киселото мляко и сиренето. Излиза, че в това си качество е разполагал с вътрешна информация и се е възползвал от нея, за да изпревари другите на пазара. Ясно е с каква цел.
– Доколко може да сме сигурни, че неговото сирене отговаря на стандарта?
– Не можем да бъдем сигурни. В стандарта е включена точка, наречена оценяване на съответствието. Това значи, че някой трябва да гарантира, че продуктът съответства на стандарта.
По принцип оценяването може да стане от производителя с декларация или от втора страна – например потребителска организация. Но специално за сиренето и киселото мляко в стандарта е записано, че това може да се прави само от акредитиран сертификационен орган. Проблемът е, че в момента у нас няма необходимите сертификационни органи за сиренето и за киселото мляко, както например има за строителните продукти, за електроуредите, за детските играчки. Върху тях като резултат от оцененото съответствие може да видите знака “СЕ”.
Така че логото на Българския институт по стандартизация за въпросното сирене на г-н Зоров е използвано абсолютно неправомерно. То нищо не значи.
– Кой трябва да контролира това да не се случва?
– Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) контролира продуктите от животински произход, но тя няма отношение по оценяването на съответствието. Вероятно това ще бъде в правомощията на Агенцията по храните, която предстои да бъде създадена.
– Може ли да прочетем какво пише в стандарта за сиренето. Има ли го в интернет?
– Стандартите не са свободно достъпни. Те се продават. Но няма проблем да ви кажа някои неща. В стария стандарт например не бе описан технологичният процес, а сега вече го има и той трябва да се следва. В него напр. пише, че сиренето зрее при температура 10-12 градуса, а процесът продължава 45 дни за кравето и 60 дни за овчето, козето, биволското и смес. Цветът на саламурата трябва да е бледозеленикав, парчетата да са добре оформени, умерено солени, а вкусът да е приятно изразен млечнокисел.
Искам да подчертая, че в работната група, която се занимаваше с тези стандарти, участваха най-изтъкнатите професори по хранително-вкусова промишленост, представители на браншови и потребителските организации. Те минаха през доста дебати, докато накрая се постигна консенсус.
– За какво имаше най-много спорове?
– Една от ябълките на раздора бе температурата на засирване и заквасване и времето за задържане, защото се оказа, че са много важни. Колкото е по-висока температурата, толкова по-бързо стават киселото мляко и сиренето, но им се намалява качеството. Затова имаше големи дебати в работната група. Накрая се стигна до консенсус, така че, от една страна, да не се проточва много производството, от друга страна, да се гарантира качеството на продуктите.
– Имаше ли дискусии за използването на сухо мляко?
– Имаше спорове, но се реши, че киселото мляко ще може да се прави само от прясно, без никакви добавки. Смятам, че стандартите са добри, защото в тях е залегнала традиционната българска технология и продуктите ще имат онзи традиционен вкус, с който българинът е свикнал. Но стандартът сам по себе не решава нещата. Както казах, основният проблем засега е, че у нас няма сертифициращ орган, който да удостовери, че продуктът на даден производител действително отговаря на всички условия на БДС. Така че скоро няма да видим нито кисело мляко по БДС, нито сирене.
– А как стоят нещата със стандартите за месните продукти, за които бе обявено, че влизат в сила от 2 август?
– Това са ведомствени документи. Те дори не са браншови, защото са създадени от ведомството Национална ветеринарномедицинска служба (НВМС) и носят името “утвърдени стандарти”, макар че такова понятие няма. Не могат да се нарекат национални, защото никой не ги е внесъл при нас. Искам пак да подчертая, че национални стандарти могат да се разработват, одобряват и издават само от Българския институт по стандартизация (БИС). Така че някой чисто административно ги е написал.
– Няма ли риск да обслужват интересите на определена фирма?
– Разбира се, че има такъв риск. Националните стандарти се разработват по правилата на ЕС, защото ние сме член на европейските организации по стандартизация и спазваме техните принципи. Един от тези принципи е прозрачност и консенсус. Това означава, че при разработването им участват най-широк кръг заинтересувани, както бе със сиренето и млякото. Докато за месните стандарти не е ясно кой ги е наложил и с каква цел. Не е ясно и как производителите ще бъдат накарани да ги спазват. Това са чисто силови административни решения. Искам да напомня, че стандартите са доброволни.
– Това с доброволността не всички го разбират. Не е ли по-добре да има ясни правила, които да бъдат задължителни за всички?
– Задължителните стандарти бяха инструмент за държавно регулиране на плановата социалистическа икономика.
В свободния свят не може да има задължителни стандарти, защото основната цел е да се премахнат техническите бариери в търговията и да се осигури свободно движение на стоки и услуги. А това не би могло да стане в Европейския съюз, ако всяка държава има свои задължителни стандарти. Тогава няма да можем да внасяме и да изнасяме нищо. Единственото изключение са строителните продукти, за които има хармонизирани евростандарти и те са задължителни.
От друга страна, за да са конкурентни на пазара, производителите трябва да декларират кои стандарти спазват. Така те стават по-конкурентоспособни, отколкото тези, чиито продукти са куча марка.
С Ирен ДАБИЖЕВА, изп. директор на Българския институт по стандартизация, разговаря Леонора Лекова
