Застаряването на европейското население, потвърдено от скорошно изследване на Евростат,
означава не просто, че ще трябва да се плащат повече пенсии. То ще доведе до недостиг на компетентни, мотивирани млади хора, необходими за нормалното функциониране на икономиката. Затова Европа трябва да създаде среда, която да привлича млади таланти на континента, каза икономистът Ирене Тинагли пред италианския вестник „Ла Стампа“.
Много изследователски центрове проучват от известно време какви ще са ефектите от демографския спад в Европа. Нивото на раждаемост продължава да спада в редица държави, а заради икономическата криза намалява и броят на мигранти, търсещи работа. Основният страх, особено на европейските лидери, е, че Европа, която е с население от едва половин милиард жители, ще изгуби своето влияние в сравнение със страни като Китай и Индия, които са с население от над един милиард жители.
Демографията не се определя от статистики
Населението определено е силен аргумент – президент, който представлява милиард жители има по-голяма тежест, отколкото президент, представляващ по-малко граждани, смята италианският икономист Ирене Тинагли. Освен това по-голямото население означава по-голяма консумация и привлича повече инвеститори.
Но също така е видно, че цифрите сами по себе си не осигуряват власт нито в икономическо, нито в политическо отношение, твърди Тинагли. Демографската структура на държавата не се определя само от статистика, а и от редица качествени фактори. Погледнато от този ъгъл намаляващите числа са по-малък проблем в сравнение с прогресивното застаряване на населението.
Влиянието на Индия се дължи не само на нейните 1.1 милиарда жители, а и на факта, че половината от това население е под 25 години, а 65% не са навършили 35. В Китай средната възраст е 34 години. За сравнение в Италия средната възраст на населението е 43 години, в Германия – 44, а във Франция – 40 години, като това е една от най-„младите“ държави в Европа.
Застаряващото население на Европа не се отразява само върху социалната сигурност и пенсионните фондове. Тя има огромно влияние върху продуктивността, капацитета за иновации и крайната продуктивност на държавите. Според Тинагли не е обърнато достатъчно внимание на тези фактори. Много специалисти са изследвали демографските ефекти от застаряването, но много малко е направено за проучване на по-младото население.
Млад човек на възраст под 30 години, например, работи повече часове за заплата, която тепърва предстои да бъде увеличена въз основа на стажа. С други думи, той или тя произвежда повече на по-ниска цена. Освент това този човек има желанието да се усъвършенства и помага на системата да се движи по-бързо, да произвежда и да се подобрява на по-високи нива, докато намалява разходите. Това се вижда още по-ясно в някои от най-динамичните икономики, където инвестициите по отношение на стажове и квалифицирана работна ръка имат най-голяма възвръщаемост.
В Европа семействата са често с по едно дете. По тази причина децата са доста по-обгрижвани и по-малко мотивирани да се съревновават в сравнение с Китай и Индия, казва италианската икономистка. Освен това младите европейци са свикнали с икономики, които се развиват бавно и чиито перспективи за възстановяване и растеж са доста скромни, допълва експертът. Според нея Европа трябва да обърне сериозно внимание на тези фактори.
Европа – предпочитана от младите
Всеотдайност, енергия и възможности за растеж сред новото поколение са нещата, които ще променят бъдещето на държавите и международното им влияние. Младите хора могат да дадат своя принос не само за технологичните иновации, но и за важен културен динамизъм, превърнал се в тенденция в глобален мащаб.
Новите постижения в изкуството, науката и дори масовата култура се дължат на усилията на млади висшисти и артисти-бунтари. Това са нови поколения, които са готови да съпоставят своите таланти с постиженията на 50-60-годишните си „колеги“.
Демографският проблем в Европа трябва да се разгледа възможно по-скоро. Но преди да се мисли как да се увеличи броят на европейските граждани с наивната надежда, че по-голямата демографска тежест ще даде по-голямо международно значение, Европа трябва да се концентрира върху създаването на по-гъвкави социални и икономически условия, смята Ирене Тинагли.
Те трябва да са по-динамични и така да привличат повече млади хора от целия свят. „Старият континент“ трябва да се превърне в свят, който приема младежите – с по-малко бюрокрация, по-малко националистически интереси, готов да позволи продуктивна активност, иновации и творчески възможности в бизнеса. Само така Европа ще предлага необходимите социални и културни условия за истинско глобално влияние.
