Спадът на българската икономика през второто тримесечие на годината
се е забавил до най-ниските си нива от пет тримесечия насам с възстановяването на износа и промишленото производство. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 1.5% на годишна база за април-юни, след като за предходното тримесечие понижението беше 3.6 на сто за година, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на интернет страницата му в 11 часа.
Отчетената стойност за БВП до голяма степен съвпада със средните очаквания на икономистите, до които „Дневник“ се допита преди седмица. Прогнозата им беше за спад от порядъка на 0.7-3.2%. Публикуваното от НСИ съвпада и с предвижданията на експертите пред агенция „Блумбърг“ – средно 1.3% понижение на БВП.
По този начин очакванията, че българската икономика е на прага на излизане от рецесията със силния ръст на износа и промишленото производство се оправдават. Страната е една от малкото, които не предоставят сезонно изгладени данни за динамиката на БВП на тримесечна база, които биха дали още по-ясен сигнал в тази посока. Повечето страни измерват представянето на икономиките си и на тази база, за да определят дали излизат от кризата.
БНБ вече прогнозира положителни стойности за БВП през второто полугодие, а очакванията на българското правителство са за минимален растеж от 1% през тази година. Повечето финансови и международни институции обаче предвиждат икономиката да приключи и 2010 г. на минус след общо 5% спад през 2009 г.
В същото време българската икономика остава сред трите най-лошо представящите се в ЕС. По-зле се представят закъсалата с публичните си финанси и имаща далеч по-висок стандарт на живот Гърция (-3.5%) и предприелата драстични съкращения на заплати и пенсии Латвия (-3.9%). Без също имащите относително висок БВП на човек от населението Кипър и Испания всички останали в евросъюза отчитат растеж на годишна база. Средният ръст на БВП за ЕС и еврозоната пък е 1.7%, което също поставя България под чертата.
Продължаващият вече шесто тримесечие спад на българската икономика се дължи на понижението на частното потребление и правителствените покупки – намаление от съответно 7.6% и над 19.9% на годишна база. Специално свиването на правителствените разходи се дължи и на по-високата им база от второто тримесечие на миналата година, когато това беше единственият фактор на икономическия растеж, който в условията на кризата все още растеше, до голяма степен заради предизобрно (на 5 юли имаше парламентарни избори). Инвестициите са съвсем леко надолу – 1.4% спрямо април-юни 2009 г. Макар износът да расте с двуцифрени темпове, а вносът да намалява все още отрицателното външнотърговско салдо допринася негативно за БВП. Спадът на потреблението и правителствените разходи се отразява болезнено на икономиката, защото двата компонента създават общо 73.3% от брутния продукт. Относителният дял на инвестициите е 30.5%.
По добавена към БВП стойност по отрасли – услуги, индустрия и селско стопанство, единствено последният има положителен ръст спрямо преди година. Според данните на НСИ добавената стойност на аграрния сектор се увеличава с 1.6%, докато секторите на услугите и индустрията спадат съответно с 1.7% и 0.3%. Положителният принос на селското стопанство обаче не е от решаващо значение, тъй като делът му в икономиката по този показател е само 5.5%. Услугите и индустрията съставляват съответно 62.3% и 32.2%.
България беше сред най-бързо развиващите се икономики в ЕС до 2008 г. със силния ръст на кредитирането и чуждите инвестиции, които доведоха до бум на пазара на недвижими имоти и потреблението. След това обаче със задълбочаването на кризата в САЩ и негативното й отражение в Европа банковото кредитиране пресъхна, външните капиталови потоци спряха и страната пострада, изпадайки в рецесия, която продължава вече година и половина.
