Европейският съюз (ЕС) трябва да промени начина на изчисляване на държавните дългове
в зависимост от пенсионните реформи в девет страни, повечето от които новоприсъединили се, включително България и Румъния. Това предаде ДПА, позовавайки се на писмо от финансовите министири на деветте страни.
Европейските страни в Европа са изправени пред нарастващо пенсионно бреме на фона на застаряващото население и много от тях вече приеха пенсионни реформи. Тези реформи обаче натежаха при изчисляването от ЕС на техните общи дългове. Растящите нива на задлъжнялостта се превърнаха в спешна грижа и принудиха ЕС да засили правилата, ограничаващи държавните дългове до 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).
„Да се продължава сегашният подход за изчисляване на статистиките за дълговете и дефицита ще доведе до нееднакво отношение към страните-членки и ще бъде действително във вреда на реформиращите се страни“, се казва в писмото на деветимата министри на финансите. То е адресирано до Европейската комисия и до президента на ЕС Херман Ван Ромпой, който в момента оглавява работната група за икономическите реформи в съюза.
Осем от страните – България, Румъния, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия – бяха принудени да реформират пенсионните си системи след рухването на комунизма. Деветата страна е Швеция.
Деветте са с най-ниски държавни дългове в ЕС. Най-висок е дългът на Гърция (124 процента от БВП) и Италия (118 процента от ВП).
Финансовите министри изтъкват в писмото си, че финансирането на пенсионните схеми е жизненоважно за осигуряване на дългосрочна стабилност на европейските държавни финанси, а пенсионните реформи в техните страни ще доведат до значително влошаване на статистиките за дълга и дефицита.
