Германия задвижи икономиката в еврозоната и отчете най-силния темп на растеж
от обединяването си през 1991 г. насам. Брутният вътрешен продукт (БВП) на най-голямата икономика в Европа нарасна с 3.7% за второто тримесечие спрямо същия период на предходната година, показват данните от Евростат.
Това издърпа икономиката в еврозоната и съседните на Германия страни, като добри резултати отчитат Франция, Холандия и Австрия. На годишна база в региона на страните, ползващи еврото, икономическият растеж достигна 1.7% за вторите три месеца на годината.
„Данните за второто тримесечие ласкаят Европейския съюз. Независимо от това втората половина на годината ще бъде по-малко динамична спрямо първата част на годината“, коментира президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и допълни, че въпреки растежа банката ще задържи основната лихва на 1% до 2011 г.
Опасенията за еврозоната остават
Силният износ, подпомогнат от слабото евро и подновените инвестиции, изстреля германската икономика, но тя контрастира на фона на слабото представяне на страните от Южна Европа. В региона държави като Гърция, които се опитват да въведат своите финанси в ред, отчитат икономически спад. Страховете за нови финансови проблеми се подновиха и в Ирландия, като там средствата, необходими за банките, може да надхвърлят очакванията.
„Германия не трябва да бъде приравнявана към еврозоната. Като махнем страната от показателите на еврозоната, това ще означава ръст от 0.8% за тази година, което е доста незначително,“ коментира Йорг Крамер, старши икономист в Комерцбанк.
Той изрази дълбоки съмнения Германия да продължи този си темп на развитие. „Ако страната дублира своя икономически растеж от 2.2% и за следващите три тримесечия, това ще означава годишен ръст от 8.8% и така ще може да се доближи до показателите на Китай. Това е трудно достижима, почти невъзможна перспектива за развита икономика“, смята Крамер .
Допълнително забавянето на пазарите в САЩ и Азия повдига загриженост сред много икономисти, както и сред представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) от евентуално забавяне на ръста в еврозоната през втората половина на годината.
Самата Германия разчита значително на износ към тези пазари, а отделно нежеланието на правителството в Берлин да увеличава разходите си допълнително може да охлади динамиката на стопанството й. Според критиците на модела на германската икономика нейната насоченост към износ и спестяването на парични средства няма да допринесе много за подобряването на ситуацията в еврозоната.
Икономически растеж на две скорости
Данни, изнесени от Евростат, за пореден път показват, че икономическата дупката между Северна и Южна Европа расте. Това според някои икономисти само подчертава фаталния пропуск на единната валута – обща монетарна политика за страни с различна перспектива за растеж и инфлация.
Фискалните пакети, които повечето страни наложиха, за да стимулират икономиката по време на кризата, увеличиха дефицитите по държавните бюджети. Тези стимули ще се изтеглят, а скоро ще започнат да влизат в сила и мерките за ограничаване на бюджетните разходи. Това ще допринесе за допълнително увеличаване на разликата между Северна и Южна Европа, коментира „Уолстрийт джърнъл“.
„Блумбърг“ пък определи тази разлика като икономическо възстановяване на две скорости, което от своя страна ще доведе до доста главоболия за ЕЦБ. На първо място, това означава раздвоение по позицията за лихвените проценти в еврозоната. Германия е в позиция за увеличаването им, докато Гърция, Испания и другите южни страни не могат да позволят подобен ход.
Някои експерти дори предполагат за повтаряне на рецесията в тези страни, като в Испания например, коментира Кен Уатрет, главен икономист по въпроси за еврозоната към „БНП Париба“ в Лондон. Той посочва за причина продължаващите проблеми във финансовия и строителния сектор, както и затягащата се фискална политика на страната.
Председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише ще трябва да начертае курс, който едновременно да предотврати възможността от прегряване на германската икономика и в същото време да овладее дълговата криза сред страните от еврозоната, коментира „Блумбърг“. Централната банка задържа основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 1%, а през следващия месец ще реши колко да разшири обхвата на безлимитните кредити към банките.