от експерти на Комисията за защита на потребителите. Повече ли са нарушенията, отколкото през 2009 г., г-н Лазаров?
– Трудно е да се каже, защото целта ни не е да водим статистика. В събота и неделя например проверявахме основно категоризацията на обектите в Слънчев бряг. Установихме, че от 60 проверени заведения за хранене – ресторанти, кафенета, пицарии, 20 нямат задължителната по закон категоризация. Ние, разбира се, приложихме най-тежката мярка. Обектите бяха запечатани, но въпросът е как без удостоверение за категоризация са успели да получат ток, вода и т. н.
– Какви други нарушения установихте?
– Най-често в заведенията за хранене липсва карт- меню и лист-меню, затова бих посъветвал хората да ги изискват. Така ще се ориентират предварително в цените. Освен това при всяка поръчка е добре да изискват касовата бележка. По този начин няма да има неприятни изненади в края на вечерта.
– Какво бихте посъветвали потребителите по отношение и на нощувките в летния сезон?
– Отивайки като неорганизиран турист в един хотел, преди да дадем съгласие за настаняване, трябва да поискаме да погледнем стаите. Да видим дали покриват нашите очаквания. И, ако не ни харесва, да отидем на друго място.
– Ако пише, че хотелът е три звезди, на какви изисквания трябва да отговаря?
– Трудно е да се каже всичко, но задължително трява да има минибар и климатик. Ние не контролираме това, а дали има удостоверение за категоризация, или няма. Но по-добрият съвет е да кажем не какво има като изискване за 3 или 4 звезди. По-важното е всеки да види дали хотелът има удостоверение за категоризация и после да прецени стаите, дали условията му харесват. Това е по-важно, отколкото да гледа звездите. Цените на нощувките трябва да бъдат на видно място на рецепцията. Там трябва да има задължително ценоразпис за всичко. Той трябва да е на видно място, а не да ви го дадат, когато го поискате. Трябва да е зад гърба на администраторката.
Много е важно туристите да ни сезират, когато видят разминаване между рекламните послания и действителността. Защото това са примамки. Виждате в интернет едни хубави обещания, отивате на място, но нещата ги няма.
– Такива случаи май имаше доста напоследък?
– Трудно е да се каже, че преобладават, но имаше желание от някои търговци да опитат подобни измами. Ние обаче ги блокирахме. Наскоро спряхме опит да се обяви цена само на легло.
– Какво ознава това?
– Казват ви, че едно легло струва 9 лв. После, като отидете на място, се вижда, че леглото наистина е 9 лв., но хотелът има минибар, климатик и за тях ви искат още пари. Така в крайна сметка нощувката излиза не 9 лева, а 35 лева.
– Това е наглост.
– Да, на практика се дава някаква междинна цена и по този начин потребителят се подвежда.
Имахме друг подобен случай. Показват в интернет хубава стая в хубава сграда, за която казват, че е тризвезден хотел с луксозно обзавеждане. Отива туристът на място и какво да види: едно коридорче с три стаи с по три легла.
– Санкционирахте ли мнимия хотелиер?
– Наказахме го за нелоялна практика, защото един турист, когато отива в хотел, очаква много повече от едно легло, напр. количка за багаж, заведения за хранене, екстри. Усещането за хотел е по-различно, отколкото за един пансион със стаи. И това трябва да се разбере от всеки, който предлага такива услуги. Имахме една оферта за екзотично място с нощувка в петзвезден хотел. Предварителната информация беше, че туристите може да отседнат и във вили, които били част от легловата база.
Но както виждате, за потребителя не е ясно къде точно ще нощува. После се оказало, че т. нар. вили са бараки. Контрастът между тях и хотела бил драматичен.
Спряхме също нелоялна практика с рекламиране на продукт за посещение на исторически и културни забележителности извън територията на страната.
– Какъв бе проблемът с тази оферта?
– Някой беше решил, че да се посети една културна забележителност, означава кракът ти да стъпи на въпросното място. Така бяха обявили 5 нощувки близо до Венеция. Съгласете се, че – ако тръгваме от България – близо може да се окаже и 100 км преди Венеция. Туроператорът не беше посочил и колко хранения са предвидени. В крайна сметка се беше оказало, че легловата база е в едининия край на града, а историческите забележителности – в другия. Така времето на хората бе минало в пътуване. Те бяха успели да си направят само по една снимка за спомен.
– Как КЗП се намесва в подобни случаи?
– Глобяваме търговеца за това, че е предложил договор с непълни реквизити, и след това го убеждаваме, че е по-разумно да възстанови средствата.
– Като слушам всичко това, се питам, имат ли търговците страх от контролните органи?
– Имат респект, но и ние, като потребители, не трябва да създаваме предпоставки за такива измами. Трябва да знаем за какво си даваме парите.
Идва при нас съседката и казва, че ще пътува до екзотично място за 120 лева. И ние веднага се хвърляме на предложението, без да се поинтересуваме какъв е визовият режим за въпросната държава. Не знаем с какво ще се придвижваме, къде ще нощуваме, не знаем какво ще ядем. И плащаме 120 лева за една неизвестност на комшийката, която се явява като туроператор.
– Наскоро имаше репортаж за продажбата на хранителната добавка “Хербалайф”. Оказа се, че не е регистрирана на нашия пазар, но хората масово я купуват. Имате ли сигнали за продажбата на този продукт?
– Хранителните добавки не са от нашата компетентност. Но пак бих повторил, че хората трябва да внимават какво купуват, особено когато се отнася за здравето им.
– В Закона за защита на потребителите се предвижда да купуваме по интернет и лекарства без рецепта. Има новости и по отношение на рекламациите. Как ще коментирате?
– Предстоят обсъждания на тези текстове, затова сега не бих искал да вземам отношение. Но във всички случаи измененията на нормативната база ще са от полза за потребителите. Разбира се, не трябва да се нарушават основните принципи. Ако говорим за рекламациите, това е правото на потребителя да рекламира за несъответствие с договора в рамките на 2 години след придобиване на собствеността.
– Напоследък обаче много стоки се продават с гаранция от 1 г. и след изтичането й търговците не искат да приемат рекламации. Кажете ясно колко години е гаранцията за електроуредите?
– Законът е казал, че до 2 г. може да предявим рекламация за несъответствие на договора за покупко-продажба. Но законодателят е дал възможност и на търговеца да предложи гаранция. Това е едно допълнително споразумение, но все пак законът е водещ. Разбира се, трябва да изхождаме от вида на стоката. Ако една стока има живот 3 месеца, на петия месец няма как да предявим рекламация. Трябва да имаме предвид и спецификата на дефекта. Купуваме си хладилник, работи и в един момент полилеят пада върху него. При тези обстоятелства няма как да направим рекламация, макар че стоката е в гаранция.
– Искам да ви насоча и към темата за опасните стоки. Какви са последните изненади на пазара?
– При проверките по Черноморието, най-вече в Слънчев бряг, се натъкнахме на сапуни, наподобяващи плодове, и запалки, подобни на вафли. Тези стоки могат да се окажат опасни за децата, затова ще бъдат изтеглени от пазара.
Като цяло през това лято от пазарната мрежа са изтеглени от употреба около 10 опасни продукта. България се нарежда на първо място в системата за бърз обмен на информация за опасни стоки в Европейската общност – RAPEX. Това на практика означава, че страната ни е първа по скорост на реагиране при откриване на продукт на пазара, застрашаващ здравето на хората. Следващите места в RAPEX са заети от Кипър и Германия.
С Дамян ЛАЗАРОВ, председател на Комисията за защита на потребителите, разговаря Леонора Лекова
