Днес се навършват 9 години от трагедията пред столичната дискотека „Индиго".
Вечерта на 21 декември 2001 г. опашка от стотици ученици чака пред вратите на „Индиго“ за коледен концерт. Минути след 18,30 вратите внезапно се отварят.
Децата се втурват в тесния коридор на дискотеката. Вътрешните врати на помещението обаче остават затворени и така хлапетата се оказват в капан. Отвън връстниците напират да влязат, а тези, които се оказват притиснати до заключените врати, започват да се задушават.
Под напора на тълпата 24 деца са премазани. Седем от тях умират. Загиналите са на възраст между 10 и 14 години. Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска умират пред дискотеката.
Причината за смъртта е задушаване. 23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур.
Седмица след трагедията, в дните между Коледа и Нова година, полицията проверява над 2000 заведения. Съставени са 1500 предупредителни протокола. В края на 2001 г. са затворени 14 заведения.
По време на разследването на трагичния инцидент става ясно, че дискотека „Индиго“ е отворена в нарушение на почти цялата нормативна уредба, легитимираща търговските обекти и увеселителните заведения. Оказва се, че заведението няма одобрен архитектурен проект за преустройството на стадиона в дискотека. Освен това липсват задължителните актове и протоколи, които съпътстват всяка подобна реконструкция или ново строителство.
Разследващите установяват, че няма разрешение за строеж и одобрени проекти за ВиК, отоплителни и вентилационни инсталации. При проверките става ясно и че обектът започва да работи без Акт №16, а собствениците й са без разрешително за ползване на дискотеката, което задължително се издава от дирекция „Национален строителен надзор“.
Иначе казано – по документи дискотека „Индиго“ се води временен обект. Тоест каравана за кафе или павилион за вестници. Въпреки всички липси тогавашният главен архитект на София Стоян Янев издава разрешение на МК „Ялта“ за монтиране на шапитото над стадион „Юнак“ и си затваря очите пред импровизирания и тесен вход на заведението (където се разиграва трагедията на 21 декември 2001 г.), който не позволява безопасното преминаване на посетителите при масови прояви.
Затова Стоян Янев е обвинен за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК, който гласи: „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.“
Макар и незаконна, дискотека „Индиго“ получава разрешение за работа и от Националната служба за пожарна и аварийна безопасност (НСПАБ) на МВР. Кой и срещу каква „услуга“ слага подписа си под документа, не е установено. Според следствието „този факт няма причинноследствена връзка със смъртта на децата“, което не е вярно: ако пожарната беше затворила дискотеката, децата щяха да са живи.
След трагичния инцидент е образувано следствие по чл. 123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт по немарливост. Обвиняеми са четирима души от управата и охраната на дискотеката, както и бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски и бившият главен архитект на София Стоян Янев.
Според обвинителния акт дискотека „Индиго“ е изградена без разрешения и против разпоредбите на службата за пожарна безопасност. Делото многократно е отлагано.
Пет години след трагедията е даден ход на делото. Заключението на вещите лица е, че смъртта на децата е настъпила заради незаконно и некачествено построени стълби. Лошата организация на мероприятието допринася за трагичното развитие на събитията.
На 16 декември 2006 година състав на Софийския градски съд реши, че виновни за случилото се са само Николов и Барчовски.
Година по-късно четири пъти „виновен“ прозвучава в залата на Софийския апелативен съд.
Виновни за смъртта на децата са охранителите Георги Василев и Анри Силаги, както и председателят на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски и управителят на заведението Ангел Николов.
Василев и Силаги бяха признати за виновни за това, че чрез бездействието си не са създали ред при влизането в дискотеката и са причинили по непредпазливост смъртта на учениците. Охранителите бяха осъдени на по 800 лв. глоба. Освен това двамата заедно с Ангел Николов, бивш управител на „Индиго“, трябва да платят солидарно граждански искове в размер на 50 000 лв. на майката на едно от загиналите деца – Марияна Томова.
Междувременно апелативните съдии намалиха глобата на признатия за виновен от Софийския градски съд Ангел Николов от 3000 на 1000 лв.
Барчовски обаче остава със същото наказание, което беше потвърдено от магистратите – 3-месечна условна присъда и глоба в размер на 1500 лв.
Единствено бившият главен архитект на София Стоян Янев беше оправдан. В заключителната си пледоария обвинението поиска по-тежки присъди за признатите за виновни вече от градските съдии Барчовски и Николов.
Прокуратурата настояваше за 2 г. ефективна присъда за Барчовски и глоба от 5000 лв. за Николов.
През юли 2008 г. ВКС потвърди решението на апелативния съд и присъдите на четиримата влязоха в сила.
Ниските наказания обаче възмутиха обществото, което възнегодува срещу това, че за смъртта на 7 деца нито един съдия не постанови затвор за виновните за трагедията.
Всяка година на мястото на бившата дискотека „Индиго“ се събират оцелелите от трагедията деца и родители на жертвите, за да си спомнят за загиналите.
