Частично слънчево затъмнение ще може да се наблюдава от България днес, съобщи радио „Дарик".
Слънчевият диск ще започне да се закрива частично от Луната в 7.57 ч. на 4 януари, като максималното му закриване ще се достигне в 10.55 ч. и гледано от София, то ще е върху 86 процента от слънчевия диск.
Частичното затъмнение ще е видимо от цялата територия на Европа и Африка, както и от най-северните части на Северна Америка и североизточните и северните части на Азия. Но най-голям ще е процентът на закриване, който може да бъде видян от северните части на Европа. Жителите на Норвегия, Швеция, Финландия и на северните територии на Русия ще видят закрити 92 процента от слънчевия диск, закрити от Луната.
От Роженската обсерватория препоръчват на всички, които искат да видят явлението да използват прост метод за предпазване на зрението си. По думите на д-р Никола Петров изследвания са показали, че използваното от години опушено от свещ стъкло за наблюдение е много по-ефикасно от маската за заваряване или рентгеновия филм, които също се използват като предпазни средства от мнозина. Освен предпазни средства, желаещите да видят природното явление трябва да се надяват и на хубаво, безоблачно време.
Още три частични слънчеви затъмнение има през тази година, но нито едно от тях няма да е видимо от територията на страната, посочи д-р Петров. Следващото частично затъмнение ще е на 1 юни и също ще се вижда от Северното полукълбо, но само от Северна Америка и Азия. Луната ще закрие част от Слънцето още на 1 юли и на 25 ноември, но това няма да е видимо от северното полукълбо.
Пълно слънчево затъмнение ще има на 13 ноември 2012 година в Австралия. Закритото Слънце ще се вижда от североизточните части на континента.
Софиянци ще могат да видят пълно слънчево затъмнение за цели 11,7 минути, но едва след честванията на 1400 години българска държава – на 3 септември 2081 година.
В Роженската обсерватория имат намерение да използват частичното затъмнение на 4 януари за извършването на по-прецизни наблюдения върху слънчевия диск с притежавания от тях един от петте в Европа специализирани апарати – коронограф.
Слънцето ще е допълнително закрито от Луната и това ще ни позволи да наблюдаваме слънчевата корона и плазмените образования, поддържани в силните магнитни полета на повърхността му, посочи д-р Никола Петров. По думите му тяхното разрушаване води до слънчеви избухвания, водещи до магнитните бури и на Земята. Според него това ще позволи да се развива точната диагностика на явленията, тъй като в момента не може да се предсказва магнитна буря на Земята в рамките на повече от пет-шест дни.
В България все още няма институция, която да предсказва магнитни бури и цитираните данни у нас касаят други територии, като Северна Америка или Русия, но самите магнитни бури са локални явления и не засягат страната ни, ако се развиват в тях, посочи още помощник-директорът на Роженската обсерватория.