За Европейската комисия българското законодателство в частта си за използване на специалните средства за разузнаване отговаря на европейското.
Това стана ясно от проведения тази вечер в Европарламента дебат за използване на СРС-та в България.
Според становището на комисията законът за СРС предписва механизмите за законно разрешаване и достъп до лични данни, като се осигурява зачитане на основните права. Комисията разбира, че компетентните органи на България са проверили законосъобразността на СРС-тата и изтеклата в пресата информация не може да се разглежда като злоупотреба.
Според ЕК СРС може да бъде законен инструмент, използван в борбата с престъпността. Според нея подслушване може да бъде поискано само от прокуратурата или от ДАНС, когато има основателни съмнения за престъпления и това разрешение се дава от съдия. СРС-та могат да се използват в борбата с престъпността или с цел гарантиране на сигурността на държавата.
В България има гаранции за неприкосновеността на личния живот на гражданите и комисията не вижда нарушаване на закона. Нападките срещу СРС-тата се явяват посегателство върху усилията на страната да се бори с корупцията и организираната престъпност. Изводът е че има политически мотиви за дебата.
Според австрийският евродепутат Ханес Свобода, който е зам.-председател на Групата на социалистите и демократите попита честно ли есамо 2% от сигналите за подслушване да влизат в съда и да завършват с осъдителни присъди. Той попита защо има филтър от МВР, преди сигналите да бъдат предадени на съдебните власти и какво прави министерството с неизползваните материали.
Евродепутатът Даяна Уолис сподели своя информация според която хората в България са посещавани от тайните служби по домовете си през нощта. Според нея действащото закондателство за срс при телефонните разговори е привидно наред. Според нея съдиите по-бързо разрешавали използването на СРС-та. Хората били под натиск да си оттеглят подписите.
Българските евродепутати от управляващата ГЕРБ споделиха възмущението си, че въпросът за СРС-тата е пренесен на европейска сцена.
Според Мария Неделчева този дебат е пример как може да бъде инструментализирана европейската сцена за користни цели. Това е опит да се дискредитира партия ГЕРБ, благодарение на която информацията за подслушванията е станала прозрачна.
Илияна Йотова настоя Еврокомисията да създаде независими органи за контрол на СРС-тата в отделните държави на съюза.
„Скандалът в България поставя под въпрос хартата, Стокхолмската програма, Директива 9546 и редица документи за защита на личните данни, защото в България публично се четат записани разговори на лекари без правни основания, без възможност да се защитават по съдебен път. Драстичното увеличение на СРС-та е обратно пропорционално на тяхната съдебна резултатност. Остават съмненията за тяхното събиране и употреба с политическа цел, особено опасно в година на избори. Настояваме, г-н комисар, комисията да излезе с инициатива за създаване на независими органи за контрол върху СРС-та в държавите членки. Г-н комисар, те са много важни в битката в с корупцията и престъпността и затова Ви призоваваме да следите за правомерното им използване в контекста на механизма за наблюдение и сътрудничество“, каза Йотова.
Дебатът се проведе при слаб интерес, предобладаваха изказванията на българските евродепутати и остави впечатлението за една чисто българска дискусия.
