Повече от половината българи живеят на кредит, заяви банкерът Левон Хампарцумян.
Според него обаче лихвите не се качват или падат „по волята на добри или лоши чичковци“, а на базата на пазарните условия в света и в България.
Известният банкер не се ангажира с конкретни данни колко хора живеят на кредит, но заяви, че според него твърденията, че у нас лихвите са най-високи в ЕС, е възприето от хора, които слушат популистки изказвания на политици.
„Лихвите в България са сравними и понякога доста по-ниски, отколкото съседни държави“, каза пред bTV банкерът и посочи за пример Румъния.
По повод случаите на обявен за продан апартамент заради дългове към банки, Хампарцумян каза, че преди кризата всички са били по-оптимистични – и клиентите, и самите банки.
„Има 32 банки на пазара с различни политики, някои са били агресивни, с даване на лесни кредити, но така или иначе крайната отговорност за решението какъв кредит да се вземе и как да се организира това е на самия клиент”, каза още експертът, който е член на УС на Асоциацията на банките в България.
Според него не може да се говори за договорка между банките и частните съдебни изпълнители, за да бъде продаден апартамент на ниска цена на определен купувач, а банката така или иначе да си получи парите. Той обясни, че стандартната процедура предвижда клиентът първоначално да има възможност сам да продаде жилището си.
„Пазарът на недвижими имоти е потиснат в момента. Той е с около 30-40-50% по-нисък в сравнение с периода преди 2008 година, когато имаше бум, след това дойде кризата и се срина”, каза Хампарцумян.
По думите му, когато стойността на обезпечението падне под стойността на кредита, това е истинската криза в строителството и в цените на жилищата. Според него обаче това не е масово явление.
„Домът културно е в центъра на живота на българина. Тези българи, които могат да си го позволят, дори с цената на лишения, продължават да си живеят там, където са, независимо от разминаването между стойността на жилището и стойността на кредита. Ако не могат да го плащат, идва голям проблем“, предупреди обаче банкерът.
Той определи подобни ситуации като неразумно поведение на клиента, гарнирано с агресивно поведение на банката спрямо раздаване на кредити – дават по-лесно кредити.
Според него предложението за закон, с който да се обявява фалит и на физическите лица ще даде възможност за „изкуствен фалит“.
„Това обаче в много страни означава, че всеки, обявил фалит, до края на живота си не може да разчита на никакъв кредит.
Банките само следват успеха, те не го създават“, коментира той.
