„Ню Йорк таймс”: Нов консерватизъм в Европа спъва България и Румъния

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
901

България и нейната съседка Румъния, които изхарчиха над 1 милиард евро за провеждане на високотехнологични гранични операции, се надяват през този месец да се присъединят към зоната на Европейския съюз за безвизово пътуване. Освен това двете страни хранят надежди да поемат охраната на външните граници на Съюза, пише в. „Ню Йорк таймс”.

Преди няколко години подобен ход може би щеше да бъде рутинен – просто крачка в непрестанното и ентусиазирано разширяване на Европейския съюз. Днес обаче в блока е налице нов консерватизъм.
През 2007 година България и Румъния бяха приети в ЕС въпреки неразрешените им проблеми с организираната престъпност, корупцията и неефективната съдебна система. Сега, когато Европа се изправя пред икономическа криза, страх от приток на имигранти от Африка и надигащи се националистически настроения, на тези проблеми се гледа с по-голямо внимание. Холандия е една от страните, които вероятно ще наложат вето за влизането на София и Букурещ в Шенген. Против влизането на двете страни в свободната зона вероятно ще гласуват и Финландия, Германия и Франция, особено след като френският президент Никола Саркози изгражда кампанията за преизбирането си, ухажвайки консерваторския електорат, който е все по-критичен към отварянето на европейските граници.
Опитвайки да се борят с корупцията, България и Румъния предприеха мерки срещу корумпираните гранични полицаи, които доведоха до множество арести. Според експерти, в миналото тези мерки биха били достатъчни, за да спечелят одобрението на ЕС. Но не и сега.
„Преживяваме момент на краен консерватизъм и Румъния и България понасят последствията от това”, казва Хедър Грабе, директор на институт „Отворено общество” в Брюксел. „След края на Студената война, хората гледаха мащабно на нещата. Сега хората са склонни по-скоро на ограничен поглед, отколкото на мащабно мислене”, коментира Грабе.
Някои експерти казват, че нежеланието Румъния и България да бъдат допуснати в Шенген се дължи отчасти на някакво чувство за „угризение на купувача” – усещането, че нито една от двете държави не е била готова да влезе в ЕС.
Недопускането на двете страни в Шенген е единственото реално средство, с което страните от блока могат да накарат България и Румъния да се справят с множеството си проблеми, като престъпните банди и отношението към ромите, въпреки че българските и румънските власти вече не очакват да влязат в Шенгенската зона през тази есен. Повечето експерти смятат, че за да омекоти удара, като начало Европейският съюз ще позволи на двете страни да отворят летищата си за безвизово пътуване. Контролът на останалите граници обаче ще остане за известно време.

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!