Ед Милибанд изнесе реч, която бележи най-емоционалното досега разграничаване от политиката на новите лейбъристи, коментира в-к „Индипендънт”.Тони Блеър не би могъл да го направи, защото нямаше да може да е искрен в аргументацията си. Гордън Браун не можеше да го направи, дори ако беше убеден в аргументите. И двамата биха се притеснявали да не изглеждат прекалено леви. Контрастът с Блеър е особено ярък.
Бившият лидер на лейбъристите заявяваше смелостта си, докато даваше предпазливи аргументи, които рядко подлагаха на съмнение статуквото. Милибанд никога не се е хвалил с политическия си кураж, но действа храбро.
Сравненията с трикратния изборен победител не са винаги в полза на Милибанд. Блеър омагьосваше залата и публиката с елегантно изградени речи, дори когато бърбореше за възраждането на страната. Всяко изречение в речите на Блеър беше създадено така, че да изглежда умилително радикално, като същевременно вдъхваше увереност на всеки гласоподавател и в консервативно настроената преса. Той знаеше как да печели избори, въпреки че не искаше фундаментални промени. Милибанд изпускаше аудиторията си и речта му беше изградена несръчно на моменти. Разпознавайки завоя наляво, консервативните медии ще бъдат настроени негативно.
