Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена.
Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци. Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.
Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости. Езическата обредност на празника „приема“ календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
