Водещи световни издания за изхода от изборите у нас Партия, която обвинява чуждите компании, че обират България, която иска предоговаряне на договори, ако е възможно, в ключови отрасли като енергийния и която настоява за много по-голяма минимална заплата в България,
сега е в позицията да влияе върху съставянето на ново правителство, отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“ по повод на постигнатото от „Атака“ на парламентарните избори.
Партията каза, че няма да подкрепя ГЕРБ, но тази позиция може да се промени, посочва изданието.
Резултатите от изборите са неубедителни в едно нещастно време за най-бедния член на ЕС, посочва влиятелното британско сп. „Икономист“. Изданието отбелязва, че вотът вероятно няма да донесе така необходимите на страната стабилност и ясно ръководство.
Резултатът от вота е нестабилен парламент, а ГЕРБ със своите 98 депутати е далеч от необходимото мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство. Партията загуби около една трета от гласовете си в сравнение с изборите през 2009 г.
„Икономист“ отбелязва, че всичко това означава седмици на пазарлъци и задкулисни сделки. Това е последното нещо, от което се нуждае България в момент, когато народът е гневен и разочарован от политическия елит, посочва списанието.
Изданието припомня, че коалиционно правителство, в което да влиза ГЕРБ, е малко вероятно, защото всички останали партийни лидери отказват да преговарят с Борисов. Невероятна изглежда и идеята за правителство на малцинството на ГЕРБ. В действителност има малко варианти за стабилен кабинет и резултатът ще е най-вероятно така наречената скрита коалиция, независимо дали правителството ще бъде наречено програмно или експертно, посочва изданието, цитирайки политолога Огнян Минчев.
Предложеното от лидера на социалистите Станишев подобно правителство, което да се оглавява от БСП и да се подкрепя от ДПС и „Атака“, поражда съмнения дали подобна конфигурация ще заработи, защото от дълго време националистическата „Атака“ е противник на партията на турското малцинство и дори искаше тя да бъде забранена, пише „Икономист“.
Според анализатори закъсненията при съставяне на ново правителство могат да съживят уличните протести, свалили от власт правителството на Бойко Борисов, предупреждава в. „Файненшъл таймс“. Задачата да се състави коалиция се усложнява и от това, че в парламента не влезе новата партия на Меглена Кунева, допълва вестникът. Тя щеше да бъде атрактивен партньор за двете големи сили, които сега ще се опитват да съставят кабинет, посочва вестникът.
Според анализатори отхвърлянето от „Атака“ на варианта за коалиция с ГЕРБ може би е преговорна тактика. Партия може би има готовност да предостави неофициална и негласна подкрепа на правителство на малцинството на Борисов, допълва „Файненшъл таймс“. А и официална коалиция между ГЕРБ и „Атака“ рискува да предизвика отрицателни реакции от други европейски членки, защото „Атака“ е прекалено токсична, за да бъде официално прегръщана, отбелязва вестникът, като цитира анализатора Огнян Шентов.
В България ситуацията напомня на случилото се в Италия след парламентарните избори, с тази разлика, че в парламента не влезе някой български Бепе Грило, коментира италианското издание „Еуропа куотидиано“. Ако България иска стабилност, то в крайна сметка най-добрият вариант е широко коалиционно правителство като италианското. Това може да стане, след като се разсеят отровите, излели се по време на предизборната кампания. Алтернативата е връщане пред урните с цялата несигурност, която това води със себе си, допълва изданието.
ГЕРБ няма повод за празнуване, защото излезе от изборите изолиран, отбелязва изданието „Осерваторио Балкани е Кауказо“. То се спира върху провала да влязат в парламента както на разпокъсаните партии вдясно, така и на партията с либерално вдъхновение на Меглена Кунева и на формациите, родили се от уличните протести.
Като пирова победа определя в. „Комерсант“ първото място на ГЕРБ на изборите. България избра бъркотията. Съдбата на новото правителство може да зависи буквално от един или два депутатски мандата, допълва изданието. Това пък носи риск за слабо правителство. Невъзможността за съставяне на силно дееспособно правителство е резултат от продължаващия разкол в българските управляващи елити и от войната на компроматите, в която бяха въвлечени ключови политически фигури, посочва вестникът, цитиран от БТА.
