Две седмици след парламентарния вот Сова Харис проведе изследване по поръчка на в "Преса", целта на което беше да установи отражението на изборите върху нагласите в обществото.
То е национално представително и е направено от 24 до 28 май т.г. сред 1000 души. Несъмнено е, че ключова роля за промяна на обстановката в страната ще имат действията на прокуратурата. В общественото пространство доверие получава този, който може да поражда надежди. В момента главният прокурор е институцията, на която гражданите вярват, че може да променя положението към по-добро. Неслучайно данните сочат, че той получава силна обществена подкрепа. А идеята на някои политически дейци да воюват с тази държавна институция е абсурдна по принцип.
Поради тази причина мнозинството от хората смятат, че както Цветан Цветанов, така и Бойко Борисов трябва да преминат през теста на правосъдието. Само ако покрият този критерий, те ще могат да останат на политическата сцена.
Данните показват относително равенство на електоралната тежест между двете основни политически сили. Това равенство е привидно, тъй като твърдите привърженици на БСП са повече от тези на ГЕРБ. От тези избиратели, които са казали, че биха гласували за БСП при евентуален нов вот, делът на колебаещите се е около 15%, докато колебаещите се сред подкрепящите ГЕРБ са значително повече – около 25%. Като цяло може да се каже, че начинът на преминаване на ГЕРБ в опозиция е доста неубедителен. В партията на Борисов и Цветанов още не могат да приемат резултатите от изборите. Възможността за касиране се привижда като шанс за връщане във властта.
Засега изглежда, че ролята на конструктивна опозиция не им приляга. Вярно е, че на млада партия като ГЕРБ тази позиция се отрежда за първи път, но още по-вярно е, че това е единственият начин да запазят присъствие в политическия живот на страната. Данните показват, че касирането на изборите от 12 май е приемлив вариант за около една четвърт от избирателите. Този вариант обаче е неприемлив за два пъти повече хора. Това означава, че процесът на извеждане на ГЕРБ от властта е необратим.
Просто това е желанието на мнозинството от гражданите на страната. И колкото по-скоро и безпрепятствено това се случи, толкова по-благополучно ще се развие ситуацията за всички.
Съществено нов момент има и при регистрирането на доверие към лидерите на политически партии. Председателят на социалистите Сергей Станишев излиза начело с малка преднина (макар и в рамките на допустимата грешка) пред водача на новата опозиция Бойко Борисов. Прави впечатление и че доверието в Лютви Местан надвишава това на ръководената от него партия. В тази класация високо стоят лидери на организации, които същевременно се проявяват като водещи на предавания в електронните медии, като Емил Кошлуков и Любен Дилов-син. Този факт показва, че на политическата сцена тежест могат да придобият и лица, изявяващи се в публичната среда не само като политици.
Ако съдим по доверието в институциите, което заявяват гласоподавателите, можем да приемем, че президентската институция се е справила прилично с тежката отговорност, която трябваше да поеме във връзка с политическата криза, предизвикана от февруарските протести и оставката на правителството на Бойко Борисов. Макар и не безпроблемно, служебното правителство, излъчено от президента, успя да гарантира изборния процес и да овладее ситуацията до степен на намиране на изход в рамките на демократическите правила и стандарти. Според регистрираното в изследването отношение може да се каже, че президентът е увеличил своя авторитет и политическата си тежест вследствие на поведението си през този период. На прилично ниво е и изразеното доверие към МВР, което показва, че хората гледат на органите на реда на ниво битови взаимоотношения. Отговорностите на ръководството на ведомството се отнасят към политическата сфера и се възприемат отделно от дейността на редовия състав на министерството.
Значително се е повишило доверието в прокуратурата което я поставя в групата на институциите с по-високо одобрение. Сродните на вътрешното ведомство институции като съдебна система, ДАНС и ГДБОП засега не получават значителна обществена подкрепа. С дейността си напоследък ръководството на прокуратурата поражда надежди сред хората в страната за положителна промяна в целия сектор на правораздаването.
Стартът на новия парламент е белязан с ниска степен на обществено доверие – едва около 20%. Показателно за това е, че нивото на доверие в парламента е по-ниско дори от това на която и да е от двете водещи политически партии. Начинът на консолидиране на новото мнозинство и най-вече враждебната атмосфера между новите управляващи и опозиция излъчват напрежение, което се пренася върху широки обществени кръгове.
Структурата на политическите нагласи показва устойчивост. Засега няма нов субект, който да привлича общественото внимание. В същото време обаче се извършват значими промени.
За първи път от в години насам БСП изпреварва ГЕРБ по обществено доверие, което я превръща в първа политическа сила. В челото на политическата класация са четирите партии, които присъстват в парламента. Доверието към извънпарламентарните партии е парцелирано върху множество субекти, което води до минимизиране на тяхната политическа тежест.
В общественото пространство широко се дискутира темата, че хората, стоящи зад масовите протести, както и привържениците на традиционните десни партии не са представени в новия парламент. Засега никой не е лансирал ясна идея как може да бъде запълнена тази празнота в политическото пространство. Като че ли единственият позитивен знак в това отношение бяха оставките на лидери на неуспелите формации. Пътищата за решаване на този проблем, изглежда, са два: появата на нов политически субект или реформиране на старите партии. Данните показват, че, без да хранят особен ентусиазъм, хората, подкрепящи тази част на политическия спектър, вярват повече на първия вариант – изграждане на нова политическа партия.
Анализът на Васил Тончев от Сова Харис е публикуван във в „Преса“.
