Всяка година в света се регистрират близо 333 милиона нови случаи на
полово предавани болести – вероятно още толкова остават без „официална диагноза”. От една страна, защото още докато носеха романтичното название „венерически” по името на римската богиня на любовта Венера, ги вписаха в графа „срамни болести”.Смятаме, че сме на ясно с особеностите и предаването на заразите. Новини за тях обаче не лисват. Най-любопитните и малко известни обсъждаме с д-р Мариела Хитова, управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София. Тя развенча 5 популярни мита, които витаят около болестите, предавани чрез секс.
Кондомът пази
Не винаги. Презервативът намалява значително, не елиминира риска от болести, предавани по полов път. Не ни защитава и срещу най-бързо разпространяващата се болест – зараза с HPV вируса. При нея презервативът не върши никаква работа. Заразата се предава при близък контакт и триене на кожа в кожа. Човек може да няма никакви признаци на инфекция и вирусът може да е в кожните клетки в областта на пубиса или на корема. И така, без да подозира, човек може да се зарази.
Мъжете са по-уязвими от жените
Статистиката не го по-твърждава. Единствената полово предавана болест, която заразява повече мъже, отколкото жени, е сифилисът. Жените често смятат, че по време на месечния цикъл рискът от забременяване е нисък и затова са по-освободени. В този период обаче сексът е високорисков и за двамата партньори. Инфекциите могат веднага да се предадат на следващия партньор.
Аналният секс носи по-малък риск
Точно обратното.
Необезопасеният анален секс е с изключително висок риск за всички полово предавани болести, особено ако партньорът е с неясен сексуален статус. Тази зона е изключително кръвоснабдена и заразяването по време на секс става много по-бързо. Обикновено не се използват и предпазни средства, защото няма риск от забременяване и човек не мисли за риска от зарази. Често стават наранявания, пукнатини на лигавицата, което улеснява по-бързото проникване на агентите. Освен това микроорганизмите, които са в стомашно-чревния тракт, са много по-различни от тези в пикочно-половата система. Те не са типични и не са такива, с които организмът сам може да се справи, затова почти винаги този вид сексуален контакт води до болест.
Промивките намаляват риска
Не го намаляват, могат да го увеличат. Нито преди, нито след секс промивката на влагалището може да намали риска и да предпази от болести, предавани по полов път.
Нещо повече. Всъщност промивката може да увеличи риска от разпространение на инфекцията. Тя обикновено се прави със сода, билки – най-често смардлика, или дезинфектант, но те не убиват по никакъв начин микроорганизмите, причинители на зарази, когато те са проникнали в организма. Може да ги намали и като количество, но не прави и протективен слой върху лигавицата на влагалището, за да не позволи на заразата да проникне, нито след това може да ги „изчисти”. Влезли във влагалището, те много бързо полепват и влизат в организма.
Отдръпването преди еякулация също не предпазва от полово предавани болести. Прееякулацията може да доведе до пренасяне на инфекцията. Проблемът е, че секретите, които се отделят при подготовка за сексуален акт, също носят заразни частици.
Гениталните пъпки не са опасни
Ако това не е пъпка, а брадавица, е опасна и се предава при полов контакт. Гениталните пъпки имат обикновено секрет – по-меки са и имат различен цвят. Тяхна разновидност е гениталното акне. Докато брадавицата е с цвета на кожата, леко конусовидна и също прилича на пъпка. Причинява се от HPV вирус, предава се при полов контакт и е силно заразна.
Веселина МОНЧЕВА, „Монитор“
