Държавата абдикира от социалните си функции, хората с увреждания оцеляват както могатАЛЕКСАНДЪР АЛЕКСИЕВ Е МЛАД И АМБИЦИОЗЕН
ЧОВЕК, КОЙТО КАТО ВСИЧКИ СВОИ ВРЪСТНИЦИ ИМА МЕЧТИ И ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА. След като завършва Професионалната гимназия по аграрни технологии в Павликени, продължава образованието си в Русенския университет „Ангел Кънчев“ със специалността „Компютърни системи и технологии“. Нелеп инцидент преди малко повече от две години променя напълно живота му и този на близките му, приковавайки го към инвалидната количка. На 20 юли 2011 г. Александър катастрофира с мотор, пътувайки към Велико Търново. Приет е по спешност в областната болницата със счупени 7-и и 8-и гръбначен прешлен и притиснат гръбначен мозък. Претърпява тежка операция за поставяне на титаниева стабилизация, която е скъпа и както повечето импланти, не се поема от Здравната каса. От тогава досега 23-годишният Александър е парализиран и затворен между четирите стени на дома си в Бяла черква. ТЕЛК-ът, на който се явява, определя 95% инвалидност с чужда помощ. Неговата единствена опора са майка му Татяна и възрастната му и болна баба Елена, която е неотлъчно до него. Бащата на момчето е починал отдавна и Александър поема отговорността и грижата за близките си… до момента на катастрофата, след който самият той се нуждае от помощ.
През последните две години младежът се среща с много лекари и специалисти у нас, които са категорични, че може да проходи отново, но за това са нужни скъпоструващо лечение и ежедневна рехабилитация. “Единственото, за което мечтая, е да проходя отново, да мога да уча, да завърша, да имам работа и да мога да излизам с приятели. Проучих вариантите за лечение в чужбина и изпратих всички документи и епикризи в болници в Гърция, Германия и Швейцария. Спрях се на една клиника в Солун, тъй като там офертата е най-евтина, и сега се опитвам да намеря нужните средства“, споделя Александър. И макар по-ниска, сумата е непосилна за семейството му – 20 хил. евро, нужни за присаждането на стволови клетки.
И МАКАР КАТАСТРОФАТА ДА ПРЕОБРЪЩА ЖИВОТА НА АЛЕКСАНДЪР И БЛИЗКИТЕ МУ, не успява да сломи духа и вярата му, че ще се изправи отново на крака. Младежът е убеден, че с помощта на близки и приятели и добрината на хората ще успее да събере парите, нужни за лечението му. В момента единствените доходи на семейството са инвалидната пенсия на Сашо, която е 200 лв. Майка му работи в едно от предприятията в Павликени, но отскоро е назначена на половин ден и парите в дома им намаляват още повече. Парадоксът е, че Александър не може да получи помощ дори за отопление, тъй като не живее самостоятелно и майката е работеща. Това, което държавата е осигурила за момчето, е декубитален дюшек и стол за къпане, който обаче е неизползваем. Дори количката майката е намерила от приятели. Едва отскоро е направена рампа на къщата, за да може момчето да излиза поне на двора на чист въздух. Абсурдите, с които се сблъскват семейството на Сашо, са десетки. Една от мечтите на Александър да получи от „Социално подпомагане” електрически скутер, с който да се придвижва по-лесно, остава неосъществена. Причината е, че за да го получи, изискването е освен краката да не трябва да движи и ръцете си, или трябва да е напълно обездвижен. „Ако не мога да движа ръцете си, как тогава ще управлявам скутера?!“, недоумява Александър.
Заради оскъдните си доходи момчето споделя, че прави рехабилитация само два пъти седмично за половин час, макар да знае, че за възстановяването му са нужни ежедневни грижи. Подобен “лукс” обаче за него е немислим. Затова решава да създаде група в социалната мрежа Фейсбук – „Да помогнем на Александър”, в която е качил всички документи и епикризи, защото вярва, че единствено хората могат да му помогнат, след като държавата сама абдикира от хората в нужда.
Всеки, който иска, може да го направи и с помощта на банков превод на откритата сметка:
Александър Стефанов Алексиев
BIC: UNCRBGSF, IBAN: BG14UNCR70001520708491 в „УниКредит Булбанк“.
Телефонът на Сашо е 0883 605 624.
Весела БАЙЧЕВА
Снимка Светослав СТЕФАНОВ
