Да, според някои учени, защото има ген на изневярата. Според други
не, защото верността зависи от коефициента на интелигентност.
Да се открият научни публикации за мъжката вярност хич не е лесно – такива изследвания почти не са правени и това за сетен път доказва колко дълбоко вкоренено е убеждението, че всеки мъж е полигамен. Дори напротив, за да докажат, че моногамията е изначално чужда на Адам, учени от Аризонския университет в Туксон започнали да търсят доказателство, че откакто свят светува мъжът прави секс с когото му падне. Те анализирали генетичен материал, събран от 6 района на света, включително от затворени общности в Китай и Папуа Нова Гвинея. И стигнали до извода, че още от древността за силния пол е свойствена не моногамията, а полигинията, т.е. многоженството. „Тези данни обаче – подчертава Майкъл Хамър, ръководител на екипа от Аризонския университет – не бива да служат за оправдание на никого, тъй като говорим за еволюционни механизми отпреди хиляди години.“
Хормонът на свалячеството
В животинския свят моногамията е безсмислена и напълно безполезна от гледна точка на еволюцията. Примерите за „съпружеска“ вярност сред животните се броят на пръсти. Но защо да сравняваме Хомо сапиенс с животните, които са водени единствено от инстинкти, докато ние, хората, сме мислещи и умеем да контролираме поведението си? Да, ама не, възразяват физиолозите от Калифорнийския университет, според които всичко в организма е химия и именно тя е „виновна“ за човешкото поведение. Под ръководството на проф. Шимон Сапфир-Бернщайн учените от университета са изяснили, че полигамията, а и въобще изневярата и от страна на мъжа, и от страна на жената, се провокира от хормон, наречен аргинин-вазопресин. Той се произвежда и натрупва в резултат на стреса, предизвикан от страха, че в даден момент двойката ще се разпадне. Учените още не са наясно точно какви процеси отключва хормонът, но очевидно той помага по някакъв начин да се преживее раздялата и индивидът да се подготви за намиране на нов партньор.
Производството на хормона обаче не започва в момента на раздялата, а далеч преди това, особено ако във връзката е настъпила умора или ако партньорите често са разделени поради някакви причини. Всичко това също се възприема подсъзнателно като опасност за съществуването на двойката. Получава се омагьосан кръг – още преди дори да помисли за изневяра, човек се подготвя за нея, като натрупва хормона и така сам създава реална заплаха за връзката си. „За щастие хормоналната система е неотделима от нервната – казва Шимон Сапфир-Бернщайн – затова личностите с високо самосъзнание могат да спрат похотливите пориви и дори самото изработване на хормона на изневярата.“
Генетичната предразположеност
До още по-изненадващ извод стига в изследванията си Хасе Валум от Каролинския институт в Швеция. Работейки с колеги над разшифроването на човешкия геном, той установил, че при някои мъже склонността към изневери е вродена. Нещо повече, изчислил, че е така при 20% от представителите на силния пол. Причината е в ген, една от вариациите на който провокира неудовлетвореност и недоволство от брачно обвързване и поддържане на стабилни отношения. Вариациите на гените се наричат алели. Ако един мъж притежава чифт от въпросните алели, той е генетично предразположен към изневяра. Наличието на един алел или пълното му отсъствие (както е при всеки трима от петима мъже) означава, че мъжът по рождение е моногамен. „Разбира се – отбелязват ехидно колегите на Хасе Валум, – ние не препоръчваме да се правят генетични експертизи въз основа на тези изводи. В крайна сметка генетичната предразположеност не означава окончателна присъда.“
Кръшкат само глупаците
Изследванията на Сатоси Канадзава, професор в Лондонското училище по икономика и политология, внушават в прав текст, че на жените си изневеряват само глупаците. Изводът се базира на дългогодишно статистическо проучване, чрез което Канадзава се опитва да открие връзка между коефициента за интелигентност(IQ) и религиозно-политическите възгледи на човека. Наред с тестовете за IQ, всеки участник в изследването решавал серия от логически и нравствени задачи. Очертала се интересна зависимост – хората с IQ над 107 (доста висока стойност) по-често изповядват либерални възгледи и не вярват в Бог. И което е още по-интересно, почти всички от тях избират моногамията като най-добра и единствено оправдана форма на интимни отношения. При това те не просто декларират своята вярност към половинката си, но при решаването на определени задачи доказват, че умеят да се съобразяват с чувствата на своите партньори и да пресичат в зародиш всякакви пориви за изневяра. „Не съм учуден от резултатите – коментира професорът, – тъй като в случая става дума за съзнателен избор и за висока нравственост. Всеки човек с високо IQ е склонен към порядъчен живот.“ Друг любопитен извод, до който стигнал Канадзава, е, че религиозността няма нищо общо с порядъчността и верността.
Щастливи и с една, но без брак
Поне така мислят мъжете. До този извод (вероятно с въздишка на съжаление) е стигнала Микаела Бензевал, шефка на отдела за социално и обществено здраве към Съвета за медицински изследвания в Лондон. Тя е инициаторка на мащабно изследване на семейни и несемейни двойки от различни европейски страни. В резултат били събрани интригуващи данни, според които средностатистическата жена е по-щастлива, ако се омъжи за първата си любов, докато мъжът е най-щастлив, ако е преживял поредица от две и повече моногамни връзки, всяка с продължителност от поне година и половина. Данните се отнасят до субективната оценка за щастие, като всеки участник в изследването бил подлаган на стандартен клиничен тест за депресия. Най-далече от депресивни състояния се оказали мъжете с моногамна, но неузаконена с брак връзка.
Как да познаете заклетия ерген
Много са мъжете, които ценят сексуалната свобода, както и свободата да си хвърлят мръсните чорапи, където им е удобно. Но нежеланието да се обвързват и да градят стабилна връзка рядко е продиктувано от тези техни ценности. Най-вероятната причина за заклетия ергенлък е интимофобията, смятат специалистите. В психиатрията така се нарича патологичният страх от секса като физиологичен акт и обикновено заболяването се дължи на дълбока травма в детството. Случаите на толкова сериозна интимофобия са клинични и се нуждаят от сериозно лечение.В психологията под интимофобия се подразбира страх от близки отношения с друг човек, включително страх от семейно обвързване. Подобен страх, според психолозите, изпитват 25-30% от съвременните мъже. Ето някои признаци, по които лесно може да познаете дали някой се бои от сериозна връзка и е по-склонен да си остане вечния ерген.
Не понася каквото и да било нахлуване в личното му пространство. Ще се ужаси например, ако му предложите да оставите някои лични вещи в жилището му.
Дълбоко в себе си се бои да не бъде изоставен, затова поддържа неангажиращи връзки, които бързо приключва – само за да се убеди за пореден път, че любовта е невъзможна.
Постоянно и бързо сменя партньорките и сякаш не може да спре да го прави. Той просто не си разрешава да открие единствената, идеалната, неповторимата, макар че доста настойчиво я търси. Всъщност се опитва да превърне количеството в качество.
Има и точно обратен вариант и това е търсачът на идеала – за него никоя Ева не е достойна да бъде издигната на високия пиедестал на вечната любов, която той постоянно възхвалява с поетичен патос.
Страда от манията, че жените го преследват единствено от алчност и постоянно говори, че Евините щерки се интересуват само от дебелината на мъжкия портфейл.
„Всичко за семейството“
trud.bg
