Източник: архив ЕПА
Рибарството е препъникамъкът на преговорите между ЕС и Великобритания за сключване на търговско споразумение, което трябва да стане до неделя, за да може Европейският парламент и Камарата на общините да го ратифицират.
„Гардиън“ разяснява защо рибарството е основният проблем на преговорите.
Голяма площ от Североизточния Атлантик се управлява с правила като част от Общата политика в областта на рибарството, която регулира търговския риболов между европейските държави.
Международното право дава право и задължения на всяка страна да управлява морските ресурси, които попадат в изключителната икономическа зона – морска зона, която се простира до 200 морски мили от териториалните води на всяка държава.
Според Общата политика в областта на рибарството всички тези икономически зони като цяло се разглеждат като едно, като европейския риболовен флот има достъп до водите на други държави, но държавите договарят риболовни квоти всяка година.
Движещата сила е ЕС, но има мрежа от споразумения, които включват и водите на Норвегия, Исландия и Фарьорските острови. До 1 януари 2021 г. Великобритания и тези държави ще имат реципрочен достъп до водите на всяка от държавите.
Ако аргументите на Великобритания бъдат приети на преговорите за Брекзит, след 1 януари държавата ще решава кой може да ловува в икономическата й зона, която се простира на 200 морски мили от крайбрежието или половината от най-близкото крайбрежие на друга страна. И Великобритания ще трябва да поиска достъп до икономическата зона на съседите си.
На преговорите за Брекзит изненадващо рибарството се оказа най-спорният въпрос, въпреки че като цяло икономическата му важност е относително незначителна за ЕС и Великобритания, където парламентарно проучване показва, че е едва 0,12% от икономиката. Но докато икономическото отражение е малко, то политическото е огромно, особено за Великобритания и държави като Франция.
След ключов кръг преговори през миналия месец британският преговарящ Дейвид Фрост заяви, че различията за рибарството са толкова големи, че има риск да не бъдат разрешени. „Тези въпроси са фундаментални за нашия бъдещ статут на независима държава“, подчерта той. От своя страна френският президент Еманюел Макрон, който ще се бори за преизбиране през 2022 г. предупреди, че френската риболовна индустрия не може да бъде пожертвана за Брекзит.
Риболовните общности от Англия, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия са притеснени, че могат да изгубят достъпа си. Те ловуват в Английския канал, Северно море и Ирландско море от десетилетия и дори столетия, защото изключителната икономическа зона от 200 морски мили влезе в сила от 1982 г. като част от Конвенцията на ООН по морското право. Тогава Великобритания бе член на Европейската общност.
Европейските рибари искат да продължат да имат достъп до зоната от 6-12 мили, което е от изключителна важност за риболовната общност в Северна Франция заради тесния Английски канал и водите между Шотландия и Северна Ирландия. Аргументът на ЕС е, че британците не притежават рибата край тези брегове. Спорът е изненадващ, защото Великобритания може много да спечели от запазване на статуквото.
Експерт заяви пред британска парламентарна комисия: „Ние изнасяме повечето от нещата, които ловим с британските кораби и внасяме повечето от това, което ядем във Великобритания“.
Като пример се дава треската. Поддръжниците на Брекзит се оплакват, че повечето от улова на треска в Английския канал е запазен за кораби от други държави. Тези квоти се основават на улова от 70-те г. на миналия век, когато по-голямата част от британския флот е далеч от Английския канал и френските рибари имат право на 80% от уловената треска, но не е било оспорвано. Като цяло британските рибари хващат повече треска в британската икономическа зона в сравнение с други и също съществена част от количеството в норвежките води. И все още Великобритания трябва да внася големи количества.
От другата страна е херингата, която я има в изобилие в британските води, но не се консумира много от британците. Това означава, че по-голямата част от улова на херинга в британските води е с европейски кораби и голяма част от британския улов е за износ, предимно за Холандия.
Отделно Франция и Испания внасят повече от 4000 тона раци от Великобритания годишно. Обединеното кралство изнася значително количество морски дарове.
Пълна забрана на чужди кораби да ловуват в британските води или британски кораби в чужди води е малко вероятно, дори и при сценарий без споразумение между Брюксел и Лондон. Великобритания вече сключи споразумения с Норвегия и Исландия.
ЕС предлага споразумение за рибарството да подлежи на преглед на всеки 10 г., а Великобритания настоява за 3-5 г. Но и дори това да бъде договорено, преговарящите трябва да постигнат споразумение за квотите, което може да бъде представено като победа за Борис Джонсън, но без да усложнява живота на Еманюел Макрон.
news.bg
