Криза би било добре да има, но няма. Има устойчива деградация.
„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на проф. Стефан Попов д. н. за отиващата си 2020-а. Още обобщения – четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
– Пандемията пренареди нагласите ми, така че и да съм имал очаквания, те са се изпарили.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
– Не виждам политическа криза. Всичко си върви горе-долу гладко от 2009-та насам. Ние злоупотребяваме с думата криза. Криза би било добре да има, но няма. Има устойчива деградация, но тя тече плавно и някак комфортно, без криза. Криза има, ако има масово изживяване за криза, а подобно нещо не се забелязва.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
– Не са постигнали нещо особено. Но показаха готовност да се протестира, при това в момент на вилнееща епидемия. Не излъчиха нови политически формации, нямаха политическо продължение. А в крайна сметка единствено решаващо значение има политическото представителство. Протестите се разминаха с този въпрос, както най-често става, с изключение на 1997.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
– Много пъти и много години съм писал, че тази институция е напълно сбъркана в резултат на разминаването между (неоснователните) общи избори и (основателно) слабата власт. И този пореден президент вампирясва от самата си позиция и нейното основно противоречие. Към него има очаквания да играе мащабна политическа роля, за каквато няма ресурс. Самият той е градил кариера и самочувствие високо във въздуха. Имам чувството, че и сега това прави. В него има нещо от патетиката на дирижабъла.
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
– Нищо. През 2012, преди цели осем години, най-влиятелното в света списание по международни отношения, Foreign Affairs, нарече България „държава-мафия“, заедно със страни като Венецуела и Колумбия. Тук това дори не го виждаме добре, защото сме вътре в криминализираното тяло.
Но отстрани гледката вероятно е потресваща. България е в устойчиво криминално равновесие. Институциите са силози на криминогенни потенциали, добре захранени. Това е най-надеждният държавен резерв.
А какво не Ви изненада?
– Повечето факти са продължение на инерции от цяло десетилетие и нищо изненадващо няма.
Коя е думата на 2020 според Вас?
– „Заразени“.
Цяла България се насели внезапно с аматьори счетоводители, които сутрин и вечер усвояват данните от епидемичната статистика. В „Чумата“ на Камю един герой казва нещо в този смисъл – чумата се свежда до счетоводство. Тази фантастика ни заля и се превърна в основно занимание. Което показва колко неподготвен е човек за посрещане на бедствия и високи рискове.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
– Ако става дума за епидемията, искам да мисля, че има повишено чувство за солидарност и взаимна търпимост в резултат на среща с общата опасност, пред която всички стават равни, защото са равно безсилни. Разбира се, има и пълни истерии.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Развива се бавно, по Дарвин с еволюцията на видовете. Но медиите, които попадат в тази категория, са катастрофа.
kafeneto.wordpress.com
