Увеличение на данъчните приходи с около 60 млрд. брит. паунда ще балансира бюджета на Великобритания, сочат сметки на лондонския Институт за фискални изследвания, огласени на 16 февруари. Солидната сума определено ще даде тон на бюджетните обсъждания, насрочени за 3 март, когато министърът на финансите Риши Сунак трябва да обясни как възнамерява да се справи с разрушителните последствия от пандемията. Заразата качи публичния дълг на Острова до най-високото мирновременно равнище и принуди Сунак да направи 13 извънредни официални изявления откакто преди година оглави финансовото ведомство.
Анализът на учените се основава на прогнози на „Ситигуп“, цитирани от агенция „Блумбърг“, и показва, че натрупаните задължения вероятно са доста над публикуваните през ноември 2020-а предвиждания на Офиса за бюджетна отговорност – неправителствена публична структура за независими икономически прогнози и анализи на държавните финанси. Все пак, Институтът за фискални изследвания не смята, че точно сега е времето за балансиране на публичните сметки и настоява Сунак първо да се погрижи за насърчаване на възстановяването.
Заключението в публикуваното на 16 февруари проучване е, че перспективата в момента не е по-ясна отколкото е била преди три месеца. Централният сценарий е, че Обединеното кралство ще трябва да вземе назаем още 130 млрд. паунда до средата на десетилетието – с 30% повече от прогнозите на Офиса за бюджетна отговорност. Това число може да нарасне до 190 млрд. паунда при песимистичния сценарий. Ако стопанството на страната успее да излезе от кризата с по-незначителни поражения, дефицитът би могъл да се понижи до предпандемичните си равнища от около 50 млрд. паунда.
Великобритания е сред най-поразените от COVID-19 държави в света, както по брой на заболелите и починалите от пандемията, така и по спад на икономическия продукт. Правителството на премиера Борис Джонсън ще трябва да ползва заеми в размер на 400 млрд. паунда през тази година или около една пета от БВП. Дългово бреме от малко над 2 трлн. паунда е управляемо в момента заради рекордно ниските лихвени проценти. Което обаче излага на риск и прави министерството на финансите доста уязвимо при лихвен ръст. Да не говорим за задължението на министрите да вдигнат на крака икономиката точно в условията на две големи предизвикателства: BREXIT и ангажимент за нулеви нетни количества на замърсителите на природата до средата на века.
Основният сценарий на „Ситигруп“:
– БВП на Обединеното кралство ще е с 3% под предпандемичното си равнище в края на 2021-а;
– чистият размер на дълга ще е над 100% от националния доход през 2024-2025 в сравнение със 75% през 2018-2019-а;
– възстановяването ще зависи от индивидуалното потребление, но само по-богатите домакинства са собственици на увеличените със 125 млрд. паунда спестявания по време на кризата;
– правителствените разходи ще са по-високи от прогнозните заради натиска за подобряване на здравеопазването и образованието;
– подкрепата на заетостта под формата на програми за изплащане на трудови възнаграждения на хората в принудителен отпуск ще трябва да продължи, но прекалено дългото й поддържане ще навреди на възстановяването.
Това означава, че министър Сунак ще трябва да намери баланса между продължаващата помощ за запазване на работните места и на пострадалия от карантините бизнес и същевременно да изтегли икономиката от безвъзмездното стимулиране.
banker.bg
