Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията ИЛИ Перфектен план за унищожаване на Православни храмове, с помоща на Българското Народно Събрание и Българският съд
На 16.07.2013 Председателят на 42 то Народно събрание, Михаил Миков, разпорежда да се внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Внесените промени, касаят три основни въпроса.
– Трудовите правоотношения на свещеннослужителите
– Отпадане такса смет на молитвените домове
– Уреждане въпроса с документи за собственост на молитвените домове
На 18.07. в много бърз порядък, се събира Комисията по вероизповеданията и Парламентарна етика, за да разгледа законопроекта.Част от участниците, изразяват недоумение, защо толкова се бърза, както и това, че не всичко около въпроса с нотариалните актове на храмовете е регламентирано. Независимо от това, комисията гласува проекто-закона да се внесе в пленарна зала.
Втората комисия, която има отношение е по правни въпроси.Тя също много бързо взима решение ”ЗА”.
Третата комисия, по културата, гледа законопроекта на 24.07.13 година.По време на заседанието се разгаря бурен дебат и повечето членове изказват мнение, че в този вид, законопректа би произвел опасни последици.Комисията по култура, КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯ ЗАКОНОПРОЕКТА ДА ВЛЕЗНЕ В ПЛЕНАРНА ЗАЛА.
До тук решенията на комисиите са 2 на 1, в полза на законопроекта.
Четвъртата комисия, която трябва да вземе отношение по законопроекта е по Финанси и бюджет. До средата на месец октомври, няма решение. Навярно такова няма да се получи, тъй като чрез ”Апаратни хватки” въпроса за отпадането на такса смет, бе прехвърлен към Министерски съвет, който ”Добави” проблема към Закона за местни данъци и такси.Така с няколко административни трика, има огромна вероятност, този законопроект да влезе в Пленарна зала. (За жалост, протокола от последното заседание на комисията, все още не е качен на сайта)
Защо в заглавието, споменавам и Българският съд? В него, тече един интересен казус, който в посока и време, обслужва предложените изменения.
В далечната 2003 година Главно мюфтийство, подава молба в Софийски Градски Съд за правоприемственост на 27 районни мюфтийства. Близо десет години, тази молба не е разглеждана и изведнъж на 04.06.2013, съдя Николай Марков, признава за правоприемник ”Мюсюлманско вероизповедане” на ”мюсюлманските религиозни, религиозно-правни и социално-благотворителни юридически лица”…………………………….Имоти познати в България, като вакъфски.
На кратко, това са процесите и тенденциите, които се оформят около внесеният, законопроект. Вникването в дълбочина на случващото се, показва само едно. ”Перфектен план” срещу Православието и много добър ”архитект”. Най-страшното, е че сред изпълнителите, има и българи.
Светозар Филипов
Управител на фондация ”Български манастири и църкви”
