По делата и проверките, свързани с премиера Бойко Борисов, е работено задълбочено, извършени са всички възможни и необходими действия. Това отговаря главният прокурор Иван Гешев на поредната порция въпроси на евродепутатите от подгрупата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, съобщава „Сега“.
Серия от ключови въпроси, свързани с проваления опит за приемане на нова конституция, огромните правомощия на главния прокурор, разследването по случая, станал известен като „Барселонагейт“, за записите с глас като на премиера Бойко Борисов и снимките от спалнята му, зададоха от работната Група за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент. Въпросите бяха отправени директно и челно по някои от скандалните случаи от миналата година. Групата е към комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), но тя не говори от името на тази комисия и е със задача да извършва проучвания, разследвания и събиране на информация. Тя е изпратила на 8 януари общо 14 въпроса до българските власти, като те са адресирани до министъра на правосъдието и главния прокурор и техните заместници.
В отговорите се обяснява, че дори и главният прокурор не може да разгласява информация за досъдебните производства без разрешението на наблюдаващия прокурор. Все пак от тях се разбира, че делото „Барселонагейт“ на практика е в застой. Прокуратурата твърди, че няма нова информация от дадената на евродепутатите през септември 2020 г. Тогава тя обясни, че след сигнал от „Гражданско движение БОЕЦ“ до главния прокурор Специализираната прокуратура е започнала преписка по публикацията в испанския вестник „Ел Периодико“. Обяснения са снети от хората, посочени в сигнала (вкл. от премиера Бойко Борисов), възложени са данъчни ревизии и проверки на физически и юридически лица.
По делото за снимките и видеозаписа от спалнята на премиера са извършени абсолютно всички възможни и необходими действия и разследването е спряно заради неразкриване на извършителя, е написала прокуратурата. За проверката за аудиозаписите обвинението информира ЕП, че задълбочен анализ е констатирал, че няма данни за извършено престъпление.
Правомощието за произнасяне по конкретен прокурорски акт по линия на надзора за законност се използва само в изключителни случаи, обяснява Гешев. Прокуратурата дава пример как през 2019 г. главният прокурор (тогава Сотир Цацаров – бел. ред.) е отменил прекратяване на разследване в едва 8 от 36 случая. А през 2020 г. (вече Иван Гешев) от 28 случая, главният прокурор е уважил само 9, като не е давал писмени указания за действията по разследванията. Има множество законови гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни, уверява още Гешев.
Правителството обяснява на ЕП, че е приело план за изпълнение на мерки за преодоляване на предизвикателствата, посочени в доклада на ЕК за върховенството на закона в България. Предвиждали се мерки за „повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област“.
Хвали се и с промените в НПК, които въведоха специален прокурор, който да се занимава само с разследване на главния и неговите заместници.
Правителството също отговаря, че информацията за собствеността и финансирането на медиите се обявява в поддържания от Министерството на културата публичен регистър. Министерството действа като депозитар на подадените декларации. „Осигуряването на публичност не е свързано с извършването на анализи, като Министерството на културата не може да предостави списък на медиите, които се издържат изцяло или частично с фондове на ЕС“, пише в отговорите.
За златните паспорти, които България продължава да раздава въпреки риска от наказателна процедура, отговорите информират, че наистина страната няма намерение да се откаже от това и законът е бил променен за по-добър контрол. „Не са обсъждани предложения изцяло да отпадне възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, които са направили инвестиции в България. Цели се постигането на баланс, като, от една страна, искаме да дадем ясен знак към Европейската комисия, че ще прекратим лошите практики на получаване на гражданство срещу инвестиции, особено такива, които не се поддържат. За съжаление през годините назад сме станали свидетели на такива лоши практики. От друга страна, желаем, ако е възможно да постигнем и консенсус, да не ограничим възможността за инвестиции в страната, доколкото в момента сме изправени пред безпрецедентна както здравна криза, така и породена от финансово-икономическа криза. Затова искаме да видим дали бихме могли да постигнем такъв баланс, като опитаме да задълбочим възможността за получаване на право на пребиваване на чужденци срещу инвестиции, срещу много по-засилен контрол от страна на компетентните органи“, коментират властите.
dnevnik.bg
