Между 600 и 700 паунда на месец трябва
да подготвят бъдещите емигранти в Лондон, които тепърва ще си търсят работа там, показва проучване на „Труд“. По курса на деня това прави грубо 1400-1600 лева.
Емиграцията на Острова – оказва се – е занимание скъпо, коментира вестникът. Сетне идва чакането и ходенето по мъки за търсене на работа, без да има гаранция за това и без да се ползват каквито и да е социални придобивки. Ако телевизия Би Би Си продължава да рекламира евтиния алкохол у нас, ще се окаже, че е по-изгодно да обслужваш англичани у нас вместо на Острова, коментира изданието.
Пригответе поне 5 бона, ако искате да си търсите работа в чужбина, изчислява пък „Стандарт“. Кандидат-гурбетчиите трябва да са наясно, че установяването в нова държава е свързано с много разходи и с преодоляване на редица бюрократични пречки. Проверка на изданието показала, че само за старта зад граница са нужни поне 2500 евро, като в сметката не влизат самолетният или автобусният билет. Парите са за наемане на квартира, карта за градски транспорт и храна през първите дни.
За да търсиш работа, са нужни адрес, банкова сметка и национален осигурителен номер. „За да си отвориш банкова сметка, ти искат пари. Наемодателите пък искат да са сигурни, че имаш работа. Нещата са навързани и без едното не можеш да имаш другото“, казва Христо Николов, който живее във Великобритания от 6 години. Цената на квартирите в Лондон тръгват от 800 паунда, като се плаща и депозит в същия размер.
Подобна е и ситуацията във Франция, където намирането на квартира не е шега работа. „За наемането на апартамент е нужен гарант, който трябва да представи пред наемодателя всякаква информация за себе си. Гарантът трябва да покаже и данъчната си декларация, а доходите му трябва да бъдат 3 пъти над наема на апартамента“, уверява Валентин Пасков, който живее от 5 години в Париж. Във френската столица наемите тръгват от 500 евро, като в другите градове излиза по-евтино.
В Австрия квартирата и договорът за работа не са обвързани, но за сметка на това нашенецът трябва да има възможност да плати четири наема накуп. Едностайните апартаменти тръгват от 300 евро, като апартаментите се дават необзаведени. В Австрия е необходимо изваждането на куп разрешителни включително и удостоверение, че си европейски гражданин, за което също се плаща.
„Анкетните комисии – думба-лумба шикалка“, коментира „Сега“. Настоящият парламент е на път да спечели битката в едно от най-безсмислените упражнения, предвидени в правилника за дейността му – временните анкетни комисии. Само за първите шест месеца в 42-рото НС са създадени пет временни комисии. Резултатите от дейността им доказват, че архицелта е да се съберат достатъчно аргументи срещу опонентите за пред медиите.
Не на последно място депутатите създават допълнителна и в повечето случаи излишна работа на куп институции, които да им предоставят необходимите справки по съответния казус. Не е никаква тайна, че най-често временните комисии се формират или около трагични инциденти, или около заплетени казуси, почти винаги с целта да се окаля политическият противник.
Проектът за нов Наказателен кодекс, който правосъдното министерство пусна на сайта си преди дни, вече стана повод за разгорещени спорове по въпроса за отпадането на доживотния затвор без право на замяна, отбелязва „Сега“. Според новите разпоредби най-тежкото наказание ще бъде отменено. Срещу подобна възможност остро реагираха семействата на убити деца. Още ден след като бе оповестен публично документът бе остро разкритикуван и от Българския хелзинкски комитет. От организацията заявиха, че проектът е разочароващ и че не са взети предвид усилията и мненията на множество специалисти. И най-вече – новият кодекс противоречи на редица международни нормативни актове.
„От създаването си кабинетът е подложен на най-тежък обществен натиск, избиващ на моменти в агресия. И това се случва за първи път от Освобождението от турско робство. Очевидно е, че сега има срив на чуждите инвестиции, неизпълнение на предизборните ангажименти на БСП. Очевиден е стремежът на правителството да овладее ситуацията и да реализира определен тип политики – в социалната сфера са най-отчетливи. По-сериозни стъпки трябва да се направят в борбата с контрабандата, защото това е продънено перо в бюджета. Но най-големият проблем не е правителството, а партиите и липсата на диалог. Неспособността да се оформят няколко приоритета, по които да се работи съвместно“, отбелязва в интервю за „24 часа“ Румен Петков, бивш
заместник-председател на БСП.
„Икономиката през 2014-а“ – „24 часа“ публикува прогнозите на двама експерти. Лъчезар Богданов „Индъстри уоч“: Като цяло икономиката на България продължава да нараства, но със слаби темпове. Добрите новини са свързани с нарастването на инвестициите в основен капитал и спирането на процеса на съкращаване на работни места – за първи път през изминалата година от началото на кризата. Растежът обаче ще е в рамките на скромната прогноза на правителството от 1,8%.“ Иван Нейков, Балкански институт по труда и социалната политика: По отчети на правителството през 2014-а ще сме по-добре. По оценка на дребния и средния бизнес и на наемната работна сила ще се повторят трудностите на 2013 г. Три двигателя ни издърпват от кризата – нова система за квалификация на работната сила, нова трудово законодателство за малките и микропредприятията, смяна на модела на започване на нов дребен бизнес.
„Вече по-малко съкращават работници, повече търсят“, отбелязва в интервю за „Стандарт“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според проучване сред членовете на АИКБ най-голям е делът на предприемачите, които през тази година ще запазят равнищата на възнагражденията. Следват тези, които ще увеличават заплатите, и най-малък е делът на намаляващите ги. Предвижданията са за увеличаване на продажбите – 47%, докато само 8% посрещат годината с нагласи за спад. Останалите 45 процента очакват същите резултати като за 2013 г. 39% от участниците в анкетата на асоциацията пък се надяват на повишаване и на печалбите от дейността си, а 16% очакват намаляване. Въобще нагласите са по-скоро към предпазливост – без особено резки движения.
„От тези допитвания ние правим извода, че голяма част от ръста в продажбите няма да се заделят за печалби, а за повишаване на възнагражденията на служителите. Ще се повиши ръстът на производителността на труда, персоналът ще расте с по-бавни темпове, отколкото възнагражденията“, обяснява Велев.
dnes.bg
По публикацията работи: Стела Стоянова
