Хората не обичат промяната. Те
се страхуват от нея – особено когато не я разбират. Ако днес посетите някои градове във Великобритания, ще видите табели и знаци на полски, които преди не са били там – знак, че е пристигнала друга култура, достатъчно многобройна, за да бъде забелязана. При перспективата за неограничен достъп на още чужденци се надигат все повече популистки гласове, които изискват нещо да се направи за ограничаването им. Или поне да се демонстрира, че нещо се прави.
Това са гласове на ръба на дясното политическо пространство, като например този на Найджъл Фарадж от британската Партия на независимостта, който открай време се осланя на страховете на хората от чуждото. Без особени шансове за възход като самостоятелни политически сили формациите от този тип отправят предизвикателство към членове на управляващите консерватори, които не желаят да бъдат възприемани като мекушави по отношение на имиграцията.
В резултат правителството на премиера Дейвид Камерън предприе стъпки, за да успокои страстите и да не позволи бунт в редиците си. Това включи плакати, подканващи нелегалните чужденци да си заминават, и кампания с есемеси до подозирани като незаконни имигранти. Първата кампания беше обявена за незаконна от съда, а втората невинаги беше насочена към точните получатели. Така се стигна и до решението да се ограничи правото на новодошли имигранти да получават помощи. Всичко това е част от политическа пантомима, целяща запазване на лоялността на партийни членове, които иначе биха се присъединили към Найджъл и подобните му.
Някои британски медии се включиха със своето виждане, че единственият чужденец, добре дошъл по тези земи, е Дядо Коледа. И то само от време на време. И то само за малко. И то с уговорката, че в торбата му може да се крие контрабанда, произведена при недопустими работни условия. Всички тези настроения изкривяват образа на Обединеното кралство. Като цяло ние сме гостоприемно и толерантно място, в което се срещат много култури.
Аз живея в Милтън Кийнс, „нов град“, създаден през 60-те години на миналия век, в който почти всички жители са пришълци от други части на страната или света. Работя в европейския маркетингов отдел на мултинационална корпорация, където имам колеги от цяла Европа. Българите, с които имам честта да деля офис, са интелигентни, съвестни, духовити и чаровни. Те са се установили в Обединеното кралство далеч преди предстоящото отпадане на ограниченията. Ако и останалите българи, решили да се преместят във Великобритания, са като тях, няма от какво да се страхуваме.
Дали това ще се случи? Ще се отправят ли насам още хора от България и Румъния? Напълно е възможно, но не и притеснително. Великобритания винаги е посрещала вълни от имигранти, които са помогнали да се развива. Хората не напускат домовете си и познатата си семейна среда, където са приятелите им и където могат да се разбират на собствения си език, само и само да се сблъскат с нова и непозната култура. Те правят това само вследствие на амбиция и силна мотивация. Повечето хора, пристигащи тук, ще имат какво да предложат на тази страна.
Вие, българите, може да чувствате, че последните промени са насочени лично към вас, защото сте позакъснели за европейското парти и ще бъдете прави. Начинът, по който са приложени те обаче, е такъв, че ще засегнат всички, пристигащи от Европа, а не само вас.
*Авторът е англичанин, специалист по онлайн маркетинг
