2. Нормативна уредба / инструменти на политиката
2.1. Основни вътрешноправни актове и стратегически документи
– Конституция на Република България;
– Закон за българите, живеещи извън Република България, ДВ, бр. 30/2000 г.;
– Закон за българското гражданство, ДВ, бр. 136/1998 г., изменение и допълнение ДВ, бр. 54/2002 г., изменение и допълнение, ДВ, бр.35/2010 г.;
– Закон за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153/1998 г. и изменения и допълнения, ДВ, бр. 30/2006 г.;
– Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, ДВ, бр. 102/2005 г.;
– Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, ДВ, бр. 80/2006 г., посл. изм. и доп., бр. 21/2012 г.;
– Закон за насърчаване на заетостта – Глава осма, Раздел І, ДВ, бр. 112/2001 г., посл. изм. и доп., бр. 7/2012 г.;
– Закон за дипломатическата служба, ДВ., бр. 78/ 2007 г., посл. изм., бр. 38/2012 г.;
– Закон за консулското съдействие и консулските услуги (проект);
– Постановление № 103/1993 г. на МС за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина;
– Постановление № 228/1997 г. на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
– Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина;
– Решение № 465/2011 г. на МС за създаване на Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина;
– Постановление №19/2000 г. на МС за преобразуване на Агенцията за българите в чужбина в Държавна агенция за българите в чужбина;
– Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/;
– Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в чужбина, приет с Постановление № 243/2006 г. на Министерския съвет;
– Подзаконови нормативни актове – правилници за прилагане на действащи закони, наредби и инструкции.
2.2. Основни международни договори и актове
– Договор за Европейския съюз;
– Договор за функциониране на Европейския съюз;
– Виенска конвенция за дипломатическите отношения;
– Виенска конвенция за консулските отношения;
– Харта за основните права на Европейския съюз;
– Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи на съвета на Европа;
– Регламент /ЕС/ № 492/2011 г. за свободно движение на работници в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на социалната сигурност в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.;
– Регламент /ЕС/ № 1231/2010 г. за разширяване действието на Регламенти /ЕО/ № 883/2004 г. и 98782009 г. към граждани на трети държави;
– Директиви в областта на взаимното признаване на квалификации;
– Венециански протокол на Европейската комисия за демокрация чрез законност;
– Препоръка № 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
– Копенхагенски документ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;
– Регламент №553/1995 г. на Съвета на Европа, относно защитата на гражданите на Европейския съюз от дипломатическите и консулски представителства;
– Всеобща декларация за правата на човека /резолюция на Общото събрание на ООН № 217/1948 г./;
– Международен пакт за гражданските и политическите права;
– Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.
3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.
Институционалното покритие на политиката се осигурява от различни държавни институции, всяка със своите конкретни отговорности и области на практическа дейност – министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на културата, на образованието и науката, на икономиката и др.
В различни периоди след 1989 г. политиката за българите и българските общности в чужбина е отговорност на заместник-министър председател или „министър без портфейл”.
С Постановление № 108/1992 г. на МС се създава първата специализирана държавна институция – Агенция за българите в чужбина, преобразувана с Постановление №19/ 2000 г. на Министерския съвет в Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ към МС. Като държавен орган, пряко подчинен на правителството, на ДАБЧ е вменено задължението да бъде координиращ орган в провеждането на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.
В националното законодателство на Република България са въведени и се прилагат закони, очертаващи нормативната рамка на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.
Закон за българско гражданство, ДВ. бр.136, 1998 г. Законът регламентира облекчен ред за придобиване на гражданство за лицата от български произход. През годините той претърпява изменения и допълнения. Българската държава въвежда допълнителни улеснения по отношение на кандидатите за придобиване на българско гражданство. Оптимизирана е процедурата по приемане на лица от български произход за български граждани.
Политиката за придобиване на българско гражданство е елемент на държавната политика за българите в чужбина. Придобиването на българско гражданство от представители на българските общности в чужбина подпомага опазването и разпространението на българското културно-историческо наследство в съответните страни. От 1990 г. до 2011 г. общо 112 041 души придобиват българско гражданство.
През 2000 г. Народното събрание приема Закон за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, ДВ, бр. 30, 2000 г. Новите предизвикателства пред държавната политика налагат актуализиране на нормативната уредба в тази област.
От 1990 г. до 2010 г. между 18 000 и 20 000 българи /главно от Казахстан, Молдова, Украйна и Русия/ се установяват на територията на България. Този процес по преселване и трайно установяване на територията на България все още не е достатъчно регулиран и е налице необходимост от работа за постигане на по-добри интеграционни политики.
В областта на образователната дейност е изградена нормативна рамка на държавната политика. През 1993 г. е прието Постановление № 103 на МС “За осъществяване на образователната дейност сред българите в чужбина”. Съгласно постановлението ежегодно се приемат над 400 българи от чужбина за студенти, докторанти и специализанти. През 1997 г. е прието Постановление № 228 на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
Стратегически въпрос на държавната политика е съхраняването на български език сред най-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. Като финансов инструмент на държавната политика е Националната програма „Роден език и култура зад граница” на МОМН. Чрез нея българската държава финансира българските училища, включително и държавни учебни завадения на държавата-приемник с изучаване на български език.
Благодарение и на тези усилия на българската държава значително се разшири мрежата от български неделни училища в чужбина. Само през 2012 г. са открити нови 12 училища, като общият брой на тези образователни звена в началото на 2013 г. е 189.
Като друга мярка, целяща институционализирането и подкрепата на съботно-неделните форми на обучение, е приемането на Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина. Държавата оказва финансова подкрепа за функционирането на тези учебни звена. За учебната 2012/2013 г. по Постановлението са финансирани 104 неделни училища с 4 027 339 лева.
Като звено, в чиито компетенции е държавната образователна политика на българите в чужбина, е създадената Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина с Решение на МС № 456/2011 г. Целите на комисия са:
– организация и координация на работата на държавните ведомства и организации при осъществяването на образователната политика на Република България по отношение на българите и българските общности в чужбина;
– подпомагане на дейността по приема на студенти, докторанти и специализанти – българи от чужбина, съгласно ПМС 103/1993 г. и ПМС 228/1997 г.
За привличане на граждани на трети страни за обучение в български висши училища МОН организира информационни дни на българското висше образование в чужбина сред представители на историческите български общности. Информационните дни са свързани предимно с изпълнение на ПМС 103 и 228.
С акт на МС се измени Постановление № 90/2000 г. на МС за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. С акта се повишава стипендията за студентите от български произход по ПМС 103 и ПМС 228, считано от 01. 09. 2012 г.
Съобразно своите компетенции всяка държавна институция участва в изпълнението на приетата през 2011 г. Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/. Заложените в стратегията мерки са ориентирани и към системна работа с висококвалифицираната българска емиграция, орга¬низационните структури и съботно-неделните учили¬ща на българите и българските общно¬сти в чужбина. В изпълнение на заложените мерки са реализирани информационни трудови борси, организирани от МТСП, за български студенти, дипломанти и млади професионалисти.
Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина ще постигне хармонизиране на политиките спрямо и другите важни стратегии и документи в областта на миграцията, интеграцията, трайното установяване, демографията и т.н.
След приемането на България за член на ЕС през 2007 г. и създадените възможности за свободно движение на българските граждани се създаде предпоставка за нуждата от изграждане на мрежа от служби по трудови и социални въпроси към МТСП. Такива служби са разкрити към дипломатическите представителства на Република България в Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Ирландия и Кипър. Създаването на мрежата от такива служби има своя положителен ефект върху информираността на българските граждани в други държави-членки на ЕС по отношение на техните права като граждани на ЕС и възможностите им за завръщане обратно и тяхното трудово реинтегриране.
III. Национални политики за българските граждани и българските общности в чужбина
1. Фактори за нови подходи в държавната политики:
– Пълноправното членство на България в Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти на страната са фактор за провеждането на реални работещи политики към българите и българските общности в ЕС и по света, чрез които да се постига тяхната подкрепа за запазването на идентичността им, както и за защитата им;
– Значителни български емигрантски и „исторически” общности в чужбина;
– Българската емиграция в страните-членки на ЕС в огромната си част е със запазено българско гражданство. С такъв статут са и българите, живеещи в САЩ, Канада, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия;
– Българските „исторически” общности в страните от ОНД /главно в Украйна и Молдова/ са от лица – граждани на съответните страни с български етнически произход. През последните две десетилетия една част придобиват българско гражданство;
– По данни на Националния статистически институт за периода 1989 – 2001 г. салдото на външната миграция на български граждани е отрицателно и е около 670 000 души. След влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. до 2011 г. от страната в чужбина са се изселили 61 334 души. За същия период в страната са се заселили 10 097 души. Тези процеси водят до отрицателен прираст от 51 237 души.
– Желание за съхраняване на българско национално самосъзнание, както и на установяване на публично-правни връзки на българите от историческите българските общности с България;
– Непрекъснато разрастване на мрежата от граждански структури на сънародниците ни зад граница. Понастоящем около 800 са дружествата, клубовете, асоциации, училищата /съботно-неделни/, медиите /вестници, списания, радио и телевизионни станции/, библиотеки, църкви и църковни общини по целия свят;
– Нарастване на броя на училищата /съботно- неделни/ и образователно-информационните центрове, в които се обучава май-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. В информационните центрове се провеждат консултации и се подпомага интегритета и адаптацията.
2. Приоритети
– Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани, лицата от български произход и българските общности в чужбина;
– Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани и българските общности от чужбина в България;
– Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българските общности в чужбина;
– Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българските общности в чужбина и подпомагане на техните структури – организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;
– Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българските общности в чужбина.
3. Основни политики за българските граждани и българските общности в чужбина
Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати.
Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките, които са свързани, допълващи и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.
Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.
3.1. „Национално представителство”
Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.
Основно направление за работа:
– Създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Администрацията на Президента или Народното събрание; Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;
– Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.
– Съставът на съвета се избира от представители на българите в чужбина – 4/5, а останалата част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президента и Министерския съвет.
– Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;
– Основни оперативни функции на Националния съвет:
o да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
o да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
o да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
o да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
o да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.
3.2. „Образователна политика”
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи в чужбина и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.
Основни направления за работа:
– актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;
– разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;
– продължаване финансовото подпомагане на българските училища в чужбина и на чуждестранните училища в системата на светското образование, в които се изучават български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;
– разработване и въвеждане на онлайн – дистанционно обучение за деца и за възрастни;
– проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;
– създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности.
3.3. „Културна политика”
Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.
Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:
– разширяване на присъствието и влиянието на българската култура в страната приемник;
– утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;
– утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;
– създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-домакин в областта на култура;
– активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;
– създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;
– българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.
3.4. „Млада българска емиграция”
През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.
Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите в чужбина, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:
– поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българите в чужбина;
– актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности в чужбина;
– изготвяне на анализи за състоянието на младата висококвалифицирана българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изпарвена;
– анализ на нагласите на младата висококвалифицирана емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;
– проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емигарция;
– организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;
– организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции.
4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.
Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.
В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.
Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските общности в чужбина към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.
Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.
Съветът предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.
Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.
Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:
– постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;
– подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;
– изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;
– предлага обучителни курсове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.
5. Финансиране на изпълнение на стратегията
Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.
6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията
По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.
Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.
IV. Заключение
1. Очаквани резултати
– чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
– постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
– подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
– съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
– укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
– информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
– подобряване на емиграционния баланс на страната.
2. Механизъм за оценка и корекция
Съветът по прилагане на Националната стратегия изготвя доклад до Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации в чужбина, средствата за масово осведомяване по актуални проблеми, свързани със състоянието на българите и българските общности в чужбина, са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобряване.
