От началото на 2014 българските граждани
са с пълен достъп до пазара на труда във Великобритания.
Изтече максимално дългия период от седем години за възможна дерогация от Регламент (ЕИО) №1612/68.
Заветната дата 1.1.2014 засегна дълбоко счетоводния бизнес, грабещ със широки шепи от сънародниците ни решили да потърсят препитание във Великобритания.
Свърши ерата на посредничество при издаване на жълти, сини и лилави карти, и гъвкавият ум на добре печелещите българи от тази дейност бързо се ориентира към друго:
Атанас Шиков и Мадлена Трифонова създават асоциация за подпомагане на българите във Великобритания.
Асоциацията ще се финансира от „доброволни“ дарения на граждани сляпо вярващи в идеята, български бизнеси и фирми локализирани в Обединеното кралство,
които срещу „доброволното“ си членство в асоциацията ще получават право на реклама в някаква медия с неизяснен правен статут,
а гражданинът търсещ „безплатна“ помощ ще получава билет за завръщане в родината.
Студентите също са подложени на проверки и на голяма част от тях финансирането е спряно.
Но аз бих попитала защо те, а не посредниците вкарали ги в определена схема и взели част от студентското финансиране за себе си?
Ще кажете няма нищо лошо в това, но как да оставим настрана това, че лицата в асоциацията са същите лица експлоатиращи бъгарите във Великобритания.
Как да повярваме че всичко започва на чисто и при ясни правила, като законноста и максималната отвореност към бъдещите членове и евентуални „доброволни“
дарители не е правово гарантирана?
Нина
Саутхемптън/Великобритания
