ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ* В своята статия във в. "Труд"
„Имиграцията – приликите между Великобритания и България“ посланик Джонатан Алън прави паралел между настроенията спрямо сирийците в България и спрямо българите в Обединеното кралство. Констатациите за настроенията към бежанците в България са достатъчно пространни и точни.
Това, което не е коректно, е аналогията. Защото се подменят понятия – една от основополагащите свободи на ЕС, свободното движение на работна ръка, се заменя с понятието „имиграция“. Всеки българин от Провадия е точно толкова емигрант в Лондон, колкото той е и в София. Българите в Обединеното кралство и във всяка друга страна – членка на ЕС, не са имигранти. Те са граждани на ЕС, които по силата на това си качество имат законно право да търсят работа на територията на целия съюз. И ако има нарушения на правилата, то не е от страна на търсещите работа в Лондон българи, а в препятстването на това им право. От тази гледна точка е неточно и сравнението на мерките, които българските власти предприемат спрямо нелегалната миграция, с ограниченията, които се налагат върху българите във Великобритания.
Действително е необходимо „да разграничаваме делата от думите“. Но думите в политиката водят към действия. Затова и в България бяха приети с недоумение изказвания на отговорни британски политици с конкретни адресати България и Румъния. Искам да благодаря на всички британски приятели и познати, които по един или друг начин намериха възможност да кажат: „Извинявайте, срам ни е!“
*Авторът е бил посланик на България в Лондон от 2009 до 2012 г.
