За здравето и интериорния дизайн с Ралица Янкова

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
757

 

Представяне:

Здравейте,

Благодаря на Вашият вестник за поканата и за възможността да запозная аудиторията Ви с работата си.

Казвам се Ралица Янкова и съм от гр. Свищов. Живея в Англия от 4 години със съпруга си и дъщеря ни. Занимавам се с интериорен дизайн от около 7 години и имам множество проекти и участия в различни конкурси в това направление. За последните 3-4 години получих няколко награди и признания свързани с работата ми, както в България, така и в Англия. Съвсем на скоро завърших третото си висше образование, този път бакалавърска степен в университета в Портсмут, Англия, специалност „Интериорна архитектура и дизайн“ с пълно отлиячие и съм много горда с това постижение. Обичам да експериментирам , да провокирам себе си и да излизам от зоната си на комфорт, както и да работя с хора и да създавам нови професионални партньорства.

Представете някои от проектите си:

Последният проект, който направих и всъщност този, с който се дипломирах е този, който бих желала да представя и пред Вас и Вашите читатели.

Когато подготвяме по – големи, т. нар. публични проекти, ние дизайнерите се стремим да създадем решение на съответен проблем, което да е пряко свързано с човешкия индивид и да донесе облага на обществото. Аз взех решение да разгледам в дълбочина глобалният проблем свързан с образуването на злокачествена неоплазма или т. нар. С по – позната дума на аудиторията – рак.

Причина, мотивация:

За съжаление събитията в нашия живот не винаги са позитивни и ни подлагат на изпитания, но също така ги разглеждаме като тези, които ни дават енергия да се справим с трудностите и да се подкрепяме. Зад този проект аз имам лична причина, преживяване, с което близък член от моето семейство трябваше да се справи. Това провокира желанието ми да погледна в тази насока.

За концепта на проекта:

„Camino” (заглавието на проекта) е концептуален проект, базиран на идеята за използването на аржентинското танго, като възстановяваща терапия за хора диагностицирани с рак и преминали през лечението му, както и за техните семейства.

Всяка година милиони хора по целия свят чуват тежката диагноза. Емоционалната и физическата нестабилност, която пациентите изпитват след агресивните интервенции, химиотерапията или лъчетерапията са фундаментални за концепта, който е разработен в този проект. Тъй като със сигурност това заболяване оставя след себе си перманентна стигма във всички пациенти и техните семейства, идеята е да ги „върнем обратно към нормалният начин на живот“.

Подход към тази цел:

Вдъхновен от няколко лични истории, този проект е създаден от човека за човека, с желанието да помогне на хората и да им даде надежда в трудните времена, с които трябва да се справят.

Предвиден е интердисциплинарен подход към проблема с това заболяване, за да предостави креативно решение на проблема и да помогне на хората във всички аспекти от техния живот. Концепта подчертава знания от няколко академични направления като: социология, изкуство, музикология, психология, хуманитарни науки, медицинска и социална антропология, философия, математика (геометрия) и дерматология, като ги съчетава по креативен начин, за да извлече идеи мислейки между границите им.

Използвани са музиката като терапия, психологическото въздействие на цветовата палитра, имплементирана е геометрия, която влияе на човешкото съзнание, базирана на теорията за „Универсалната хармония“ описана в книгите на Уйтковер (Wittkower). Съществени черти са още дълбокото и значение на някои символи, както и прилагането на някои математически принципи от Ренесансовата епоха върху конструкцията на интегрираната интериорна част.

 

Основна роля има танцът танго. Тъй като в резултат от агресивното лечение срещу болестта пациентите могат да развият емоционална, когнитивна и физическа нестабилност, според някои научни разработки и експерименти е доказано, че аржентинското танго  и движенията изпълнени в него  функционират като терапия. Танцът не се възприема като всички останали физио терапии. Хората го приемат като нещо, което им доставя удоволствие, а не като действие което трабва да извършват или като част от лечението. В допълнение, аржентинското танго успешно редуцира психологични симптоми на стрес, безпокойство, депресия и загуба на увереност.

Танцът е спорт, който би могъл да развие социални и комуникативни умения. В допълнение, танцът редуцира чувството за страх от това, че правим нещо пред аудитория. По – важното тук е, че хората придобиват увереност и това насърчава позитивизма и себеизразяването.

Особено значение в проекта има и подбора на материали. В резултат от лечението, повечето хора изпитват висока чувствителност чрез нервните окончания на кожата или загуба на такава. Ето защо, материалите са подбрани с особено внимание. Н.р. металните парапети, които излъчват силна температура при нагряване от слънчевите лъчи или студенина при по – ниски температури са заменени с резин, който е гладък на допир, има същата устойчивост, но притежава ниско ниво на проводимост. Така, при докосването му ще бъдат избегнати неприятни или дори болезнени усещания. Следвайки особеностите на тактилността, изградих палитра от материали с уважение и грижа към усещанията на ползвателите.

Важно място в разработването на идеята за материалите заема българската Роза Дамасцена, ползите от нейното масло в дерматологията и облагите, които хората получават от него след тежките химиотерапии. Ето защо, розите са имплементирани в проекта не само като идея за биофилия, но и с идея да се извлекат лечебните ползи от нея.

Сайт (местоположение):

Сградата, намираща се в Портсмут, Саутсий, Англия, всъщност е църква, построена през 1212г в готически стил. Важно е да спомена, че покривът и е разрушен при бомбандировка по време на Втората Световна война. Намира се в близост до водата, което я прави изключително примамлива за местни и туристи. В близост има паркинг и автобусни спирки. Също така е заобградена от алеи с пейки и тревна площ, което я държи леко в страни от градската среда и я прави идеална за този тип социални събития. Ползвателите могат да се наслаждават на водни спортове, пътуване до близкият остров или на кратка разходка в района. В допълнение към това водата, като природен ресурс, е доказан източник на енергия, сила и в някои случаи на спокойствие, което е от изключителна важност за проекта.

 

Бих искала да подчертая също, че има и друга причини за избора ми на сграда и те са свързани с църквата, нашето вярване и всичко възвишено и свещенно, което тя проповядва. Дизайнът на няколко пъти дава линк обратно към предишната функция на сградата. Да вземем н.р. вътрешните стълбища, които са вдъхновени от крилата на птиците. Мисълта за летене като птица се свързва с възможността да се извисиш до небето. Това освобождава мисленето, мечтите, представите и провокира възвишени чувства. Крилете са раменете на птиците, а стълбите са раменете на сградата.

Пропозиционираните нива в дизайна създават усещане за постепенно „охлаждане“ на емоциите. Наземното ниво е повлияно от страстта на аржентинското ниво и провокира динамични чувства, следвашото ниво е създадено за отмора, а последното е проектирано да провокира възвишени емоции, да предостави възможност на хората да се изкачат по – високо и да бъдат по – близо до слънцето, небето и Бог, което ни дава обратна връзка с църквата. Тук бих искала да отбележа, че за подсилване на ефекта дизайна включва идея за стъклен покрив с метална конструкция, който следва определен конструктивен метод от преходната епоха между Готиката и ранния Ренесанс. Той определя, както височината, така и наклона на скелета, а прозрачността на материала, в комбинация с атриумите в нивата позволяват на слънчевите лъчи да достигнат в дълбочина на сградата.

Може би повечето читатели ще разпознаят Флорентинският купол на катедралата Санта Мария дел Фиоре, който се подава над последното ниво, дело в оригинал на Филипо Брунелески. Той се е превърнал в символ на местните и на цяла Италия. Duomo di Firenze е пример за изразяване на хуманизмът, действащ като филосовско течение през 14 – 15в, чрез архитектурно творение. Домът демонстрира също така и безпрецедентни за времето си конструкция и иновация. В дизайна е проектиран от лека конструкция облечена в полупрозрачен материал, който пропуска слънчевата светлина и прожектира интересни сенки. Във вътрешността му има инсталирано осветление, което се появява като кръгла мъглява светлина когато се стъмни.

Бъдещи планове:

Иска ми се да кажа, че нямам повече планове за допълнително образование, но истината е че обмислям още една магистратура. В нашата професия всичко е доста динамично и се променя базирано на технологии, иновации и нарастващи и новооткрити проблеми. За да бъдем полезни на обществото, трябва непрекъснато да обновяваме начина си на работа, а това изисква нови знания. За момента обаче възнамерявам да си дам поне около година почивка от образователната система и да се фокусирам в развитието на професионалната си практика.

Благодаря на Вас и Вашите читатели за вниманието!

 

Линкове:

https://www.behance.net/Rali4ka289bf9

 

https://www.instagram.com/smartdesign.uk/

 

https://creativepool.com/ralitsa-nyagolova

 

 

 

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!