Несъмнено голям и незаменим принос в развитието на изкуствознанието като наука има и руската школа в изкуствознанието. Преди всичко тя се свързва с името на Николай Кондаков /1884-1925/. Историк по образование, Н. Кондаков изследва история на византийското изкуство, разработвайки метод ,приложим за византийската живопис – иконографския метод .
Голям познавач на византийското изкуство,живописта, архитектурата и приложните изкуства, Кондаков придава първо степенна важност на емпиричните факти.Обектът и паметника на изследване трябва да бъде изцяло осветен от историческа гледна точка и по исторически признаци, а след това тези исторически признаци да бъдат показани като исторически черти на сюжета, иконографски тип и художествената форма.
Подходът на Кондаков е исторически: историческото изучаване и археологическо описание са база за художественото проучване. Иконографския метод на Кондаков позволява да се систематизират огромно количество паметници, групирани по черти на различия по място и време на произхода. По мнението на Кондаков общия предел за иконографията на Запада е от 16 век, а за Изтока по негово време все още не е настъпил. Кондаков изследва иконографските типове във византийското изкуство като в термина “византийско изкуство” се включват паметници в Константинопол, Мала Азия, Палестина, Сирия, Балканския полуостров, Кавказ, Италия и Русия. Историята на византийското изкуство, според него започва с ренесанс на гръцкото изкуство през 4 и 5 век. През 6 век е първият му разцвет, а от края на 9 век започва вторият му разцвет, която трае три столетия. Оттам нататък Западна Европа става водеща в художественото развитие на континента. Иконографската школа, създадена от Кондаков, спечелва голяма известността трудовете му полагат основите на историята на византийското изкуство – най вече прочутите “византийските емайли”, “история на византийското изкуство”, “историческо пътешествие в Македония”, “Археологическо пътешествие в Сирия и Македония ”. За Българската история и изкуствознанието особено значение имат “ Паметници на християнското изкуство на Атон” и “Археологическо пътешествие в Македония”
Иконографския метод в съчетание с формално-стилическия метод на Вьолфин се стреми да приложи Анатолий Бакушински , една изключително интересна личност в руското изкуствознание. Неговите интереси са главно в две области: руското изкуство, което излиза на преден план в интересите на руското изкуствознание като цяло, и възпитанието чрез изкуство. По образование А. Бакушински също е историк, но след историческото си възпитание завършва и висше педагогическо образование. внимание в изкуствовеческата си и педагогическа дейност Бакушински отделя на психологията на художественото възпитание на пътищата на въздействието на изкуството на човека, на музейната работа. На Бакушински принадлежи едно от най-известните по теория на изкуството и теория на възпитанието – “Художествено творчество и възпитание”, което не е загубило значението си и днес. В основата на теретическите изследвания на Бакушински лежи разбирането, че входа на художественото възпитание на зрителя се повтаря творческия акт. Възприемайки художественото произведение, зрителят повтаря в обратна последователност творческия процес на художника. Бакушински е автор на редица ценни проучвания върху руското и съветското изкуство, върху руското народно изкуство и по теория на изкуството.
През 20-те години на 20-ти век широко разпространение в изкуствознанието получават социологическите концепции, стъпващи непосредствено върху идеите на Маркс и естествените за тогавашното развитие в Съветския съюз. Социологическите концепции за изкуството варират от опростено–социологическия подход на Фриче до формално-социологическия метод на Иоффе. Един изключително интересен изкуствовед, създал своя теория “прогресивната циклична еволюция” на изкуството е Ф. Шмит. Стремежът за създаване на единна теория създаване на единна теория за развитието на изкуството е характерен за европейското изкуствознание. Като цяло през първите десетилетия на 20 в., той е следствие от огромните натрупвания на художествени факти от различни културни пространства и епохи. След продължително изучаване на изкуството, както и на детското творчество, Шмит предлага тезата онтогенезисът на индивидуалните художествени способности отразява филогенезиса на изкуството през ранните стадии на историята на историята на изкуството. Шмит излага тезата за образно мислене на човека: образното мислене на човека започва своята работа с общото и завършва с единното, то се движи от създаването н общи представи към индивидуалните представи. Движейки се в отделни цикли, образното мислене преминава в начало на всеки цикъл през общите представи и през втората половина на цикъла ги конкретизира в единични форми. Шмит формулира шест проблема, които изкуството решава, преминавайки през определена степен на развитие, като в рамките на всеки цикъл се създават шест стила. Цикълът според шмид, единица в общия художествен процес.Структурата на цикъла се представя чрез следната схема.
Талантливо поколение изкуствоведи започва да работи през 20-те години на века: И.Маца, Б.Випер, В, Лазар, И Габар, М.Алпанов, А. Сидоровн и мн.др.
За историята на българското изкуство особено значение има дейността на Андрей Грабар, ученик на Н. Кондаков. Грабар прави редица изследвания , посветени на старобългаското изкуство- на стенописите в църквата на Бачковския манастир , на стенописите в църквата “Св.Четиридесет мъченици” в Търново на Боянската църква.
Един от най-продуктивните съветски изкуствоведи Виктор Лазарев чийто трудове върху изкуството на Византия и изкуството на италианския ренесанс са класически за изкуствознанието, прилага за първи път във византологията “системно и последователно сравнителния формално-стилов анализ” чиито принципи бяха формирани от Фьофлин и ремонтирани от представители на Виенската школа, към целия известен художествен материал на византийското изкуство”. Неговата “История на византийската живопис” е смятана за най-капиталния труд в областта на византийското изкуство през последните 100 години. Огромен принос в изкуствознанието са неговите многотомни изследвания върху изкуството на Италия през епохата на Ренесанса.
