През месец август тази година в Бургас се проведе третото издание на Spice Music Festival. Безапелационният успех на първите две доведе до големия интерес от страна на изпълнители и публика. Имената на участниците и тази бяха впечатляващи: Nana, C- Block, Leеroy Thornhil / „The Prodigy“/, Vengaboys, DJ Bobo, The Real McCoy, Stereo MC’s, Джени Бергрен от „Ace of base“ … Поне една седмица преди началото се чувстваше, че градът тръпне в очакване. Много от тези артисти бяха знакови за музиката и поп културата на 90те, и не само.
Ден 1: Петък 6 август
Тръгвам към Морска гара – Бургас с ясната мисъл, че ми предстои нещо вълнуващо. За трета поредна година съм поканен от организаторите на Spice Music Festival и много се радвам, че ще бъда част от музикалното събитие на годината в страната. На входа, както винаги с усмивка ни посрещат Елена и Диана от организаторите, които всяка година ни помагат с акредитациите, срещите с артистите и всичко останало. Сцената е пак на същото място. Зад пулта е моят приятел DJ Dyan Solо от Deep Zone Project. Той и доаенът Marti G ще се грижат за музиката между отделните изпълнения. На щанда на Радио „Energy“ самият Nana дава интервю. Той беше една от големите звезди, които заради пандемията не успяха да дойдат на предното издание. Сега вече е тук, амбициран да зарадва публиката със своите хитове.
Първи на сцената е Danzel, изпълнител от Белгия. Неговият най-голям хит “Pump it up“ преди години влезе в Топ 10 на много европейски страни. Изпълнява си сета на ниво, пее и по-нови песни, които не са негови, но са много популярни в последните години. Това е практика и сред останалите изпълнители на фестивала. Публиката започва да се събира, но все още е рано за да запълни пространството пред сцената.
Следва немската група „The Real McCoy“. Те са много добри на сцената. Групата е създадена в далечната 1987 г. като „M.C. Sar & The Real McCoy“. Основатели на групата са: Juergen Wind (J. Wind), Frank Hassas (Quickmix), Olaf Jeglitza (O-Jay). На сцената са с две нови певици, които са били прогимназията, когато излязоха техните най-големи хитове: „Another night“, „Run away“, „Come and get your love“, „One more time“ и др. Изпълниха си сета изцяло на живо. Всички тези песни звучаха страхотно навремето, така е и сега. Нищо общо с разни „Деспасита“ и „Гангам стайли“, които имат милиарди гледания в youtube, но ти омръзват още преди да си ги чул докрая ! И как така най-тъпите, елементарни и досадни парчета имат най-много гледания ?!? Но това е друга тема.
След сета си, групата споделя няколко думи за пресата. Обикновенно всички изпълнители казват основно едно и също: „Благодарим за поканата ! Радваме се, че сме тук ! Харесва ни фестивала, българската публика е страхотна, атмосферата също ! Мечтата ни е да посетим концерт на Веселин Маринов, с чиято музика сме израснали !“ Питам ги как са избрали името си и знаят ли какво всъщност означава ? Знаят ! Историята около този американски израз е дълга и идва още от Дивия Запад. С две думи: „The Real McCoy“ означава „The Real Thing“, нещо качествено и доказано с времето. Имаше и филм с Ким Бейсинджър и Вал Килмър през 1993 г. със същото име.
На сцената вече са „Фондацията“ със специален гост Момчил Колев. Дони и Момчил отново заедно на една сцена след толкова много време ! Изпълняват своята програма, която се състои от хитове на групите, от които са членовете на „Фондацията“. Подобни род формации от членове на различни банди се нарича „Супергрупа“. Сетовете на всички изпълнители на фестивала са по 30 – 40 мин., с изключение на хедлайнерите, основните изпълнители на вечерта, които са на сцената за по над един час. Между самите изпълнители двамата DJ’s пускат музика. Сетът на „Фондацията“ е около час. Накрая излиза и Момчил Колев и заедно с Дони изпълняват хитовете „Уморени крила“, „Сляпо момиче“, „Малкият принц, „Червило“, „Ближи си сладоледа“… Да ги видя отново на една сцена след толкова време за мен е много специално. За публиката да види толкова много знакови фигури в българската музика на една сцена също е привилегия.
Следва може би най-известният изпълнител днес: DJ Bobo. Той е от Швейцария и истинското му име е: Peter René Cipriano Baumann, така че сами разбирате защо се налага да ползва сценичен псевдоним. Бобо е DJ, колкото и Alban е доктор. Той по-скоро е рапър, защото изпълнява речитативите на своите песни. Ако си живял през 90те, е просто невъзможно да не си чувал хитовете: „Somebody dance with me“, „Respect yourself“, „Take control“ и др. На сцената е с DJ, танцьорки, беквокалисти, the whole nine yards. В началото на сета си поздравява публиката на български, но не с 2-3 думи, а с поне 10 – 15 изречения с доста добро произношение. Май ще се окаже, че има в речника си повече български думи от редови бургаски тинейджър, на който всяка втора дума му е „братле“ ?! Изпълнението му на сцената е енергично и завладяващо, по нищо не личи, че вече е на 53 години. По време на неговия сет нощното небе на заден план е раздирано от светкавици.
Следва белгийското евроденс дуо „Sylver“. Най-големият им хит беше „Turn the tide“. Да си призная честно не ги гледах, а само ги слушах, защото заваля силен дъжд и аз, както и голяма част от публиката, търсихме къде да се скрием.
След тях е Nana. Цялото му име е: „Nana“ Kwame Abrokwa, роден е в Гана през 1968г., но живее и твори в Германия. На сцената е от 1996 г., когато излиза дебютният му албум „Lonely“. „Nana“ не е истинското му име, а нещо като титла, която е имал баща му в Гана. На сцената се изявява и под псевдонима „Darkman“. На него не му пука от дъжда и забива един след друг своите хитове: “ Remember the time“, „Dreams“, „Lonely“ и разбира се „Let it rain“, който се вписва идеално в обстановката. Дъждът се усилва, публиката масово се изнася, мокра до кости, а първият ден на фестивала е вече в историята.
Ден 2: 7 август
Вечерта започва с изпълнение на Alice DJ – холандска, или както е модерно да се казва „нидерландска“ денс формация, чиито най-големи хитове са: „Better of alone“ и „Back in my life“. Основател и продуцент е Wessel van Diepen през 1999. През годините членовете на проекта се сменят. Сега на сцената са трима: две дами и един младеж. Изпълняват всичко на живо и с много ентусиазъм. На пресконференцията са много усмихнати, снимат се с всички и дават автографи. Солистката им в лице доста прилича на Елизабет Хърли и когато и го казвам всички се съгласяват и се смеят.
Следват C-Block, хип хоп/денс дуо, основано през 1995 от немските продуценти Frank Müller and Jörg Wagner. Те също като Nana бяха сред отпадналите артисти миналата година. Навремето бяха машина за хитове: „So strung out“, „Everything’s good“, „Time is ticking away“, „Broken wings“… И на сцената показват, че все още го могат ! На всичко отгоре Rob Money има и рожден ден днес ! Цялата публика пее „Happy birthday to you !“ Има и торта, която на сцената изнася не друг, а Nana ! Сетът им е страхотен, само хитове. Интересът на колегите след това е голям. Виждам сред публиката и моят приятел Цецо Елвиса. Той беше сред публиката и на предното издание на фестивала. Разменяме набързо експертно мнение как върви всичко досега.
На сцената вече са Maxi Priest. Техните най-големите хитове бяха: „Close to you“, „Wild World“, „Best of me“. Приятен реге саунд. На пресконференцията си личи, че са уморени и бързат да се приберат в хотела.
За никъде не бързат обаче най-добрите музиканти тази вечер: „Stereo MC’s“ ! Тяхното си беше самостоятелен 90 минутен концерт без нито една фалшива нота ! „Step it up“, „Connected“, „Black gold“ – хитове и не толкова комерсиални парчета се редуват на сцената в задъхан ритъм. Стилът е смесица от хип хоп, електро, трип хоп. Имат специфичното за британска банда излъчване и звук. Който разбира, знае че става свидетел на нещо специално. Най-добрият лайв досега ! На пресконференцията съм само аз и още един колега. Роб Бърч, вокалист и основател на групата изглежда много слаб и уморен. Нищо чудно – човекът е роден през 1961 година ! За четвърти път са в България, отдавна не са имали концерт заради проклетата пандемия, и се чувстват малко „поръждясали“, както самия той се изрази. Питам Роб за кой отбор е ? Манчестър Юнайтед, но и той като мен мисли, че футбола вече не е същия и сегашните играчи са едни прехвалени лигльвци, които вземат прекалено много пари, за да ритат „коженото кълбо“ /както би се изразил „Петела“/ с розовите си обувчици.
В този момент в бекстейджа се появява и Лирой Торнхил, който беше част от явлението „The Prodigy“ и който ще излезе накрая на вечерта като DJ. За тези които не са фенове на групата, Лирой е високият тъмнокож танцьор от клиповете. Аз бях на негов сет в Банско преди няколко години, подарявам му снимки и говорим за музика. Много приятен и усмихнат агент, който беше част от нещо велико. Още помня концерта им на ст. „Академик“ през 1999 г., когато „The Prodigy“ бяха на върха на Света. Този концерт беше отлаган на два пъти тогава заради войната в съседна Югославия, а когато най-после групата дойде, изпълнението им продължи едва 70 мин. Но какви само бяха тези 70 минути !
Междувременно изпускам участието на шведския евроденс изпълнител Bo Martin Erik Erikson, по-известен като E-Type. Сценичното му име наистина идва от спортния модел на Jaguar: E-Type. Най-големите му хитове навремето бяха: „This is the way“, “Set the World on fire“, “Angels krying“, всички в типичния за 90те евродиско ритъм.
Лирой Торнхил започва своя сет. Редува бързи и популярни песни с не толкова комерсиални парчета. Пуска хитове на „The Prodigy“. На „Firestarter“ праща въздушна целувка към небето в памет на своя приятел и фронтмен на групата Кийт Флинт, който почина през 2019 г. Всички танцуват и се кефят. Сета на Лирой е страхотен завършек на втория ден на фестивала.
Ден 3: 8 август
Първи на сцената е B.G. The prince of rap с най-големите си хитове: „Can’t love you“ и „This beat is hot“. Следват „Masterboy“ в оригиналния си състав. Те са от Германия, започват „творческа дейност“ през 1990 г. и най-големите им хитове са: „Feel the Heat of the Night,“ „Anybody“, „I Got to Give It Up“, „Generation of Love“, „Everybody Needs Somebody“ и „Is This the Love.“ Сетът им е бърз и енергичен.
Идва ред на тежката артилерия: Turbo B. от Snap! е на сцената ! „Rhythm is a dancer“, „Do you see the light“, „The Power“, „Ooops Up“ – химни, истински химни на 90те ! На всичко отгоре се оказва, че и младото момиче, което пее с него на сцената е българка ! Turbo B. може би е малко остарял и натежал, но още го може. На сцената изглежда като застаряващ лъв, който хиените са дразнили прекалено дълго и той е разярен и помита всичко пред себе си !
In-Grid излиза след този рап титан и за изненада на всички започва да пее на български ! Песента е „Катерино моме“ и е изпълнена много добре. Публиката е във възторг. На пресконференцията италианската изпълнителка ни сподели, че е научила песента след като я е чула от Деси Добрева и много я харесала. Знае за какво се пее. Междувременно „Vengaboys“ минават покрай мен, а Ким си е все така хубава. В училище всички момчета бяхме луди по нея, когато хитовете им се въртяха нон стоп по MTV. Тогава все още нямаше масов достъп до интернет и всички мислехме, че тя е от Холандия, също както и групата, но Ким Сасабоне всъщност е от Бразилия. Изявявала се е и като модел. Вече е на 45 години, но усмивката ѝ все още е 24 карата.
„Vengaboys“ са предпоследни днес. Очаквано енергичен и весел лайв, скачане и танци по сцената, сякаш е 1999. Името на групата идва от предишния проект на продуцентите: „Nakatomi“, където е имало гост-изпълнител от Испания, който все е викал“venga, venga !“, което означава нещо като“хайде, ела !“ От сцената звучат хитовете: „We Like to Party“, „Boom, Boom, Boom, Boom!!“ and „We’re Going to Ibiza“. Цялата публика се качва на Vengabus-а.
Последна в цялата програма е Джени Бергрен от „Ace Of Base“. Навремето те бяха „АББА“-та на 90те. Имаха толкова много хитове: „Happy nation“, “Cruel summer“, “Living in danger“, “Beautiful life“ и разбира се “All that she wants“. По дискотеките тази песен я въртяха буквално по 10 – 15 пъти на вечер, през деня се чуваше от всеки апартамент и на всеки ъгъл. И още си звучи добре след толкова много години. Както самата Джени каза от сцената: „Песните на Ace of Bace са простички и лесни, и затова хората ги знаят и обичат.“ На сцената има DJ, танцьори, беквокали. Участието и беше много добро, артистично и красиво. Изпя песните си с различни аранжименти от оригиналния. Изпълни хитове на групата, както и свои авторски песни. Поздрави публиката на български. Нейното шоу ми напомни на концерт от ранните турнета на Мадона, разбира се не с такъв мащаб и бюджет. На финала очаквано беше „All that she wants“.
Тръгвам си уморен, но и много доволен от видяното и преживяното. Концертите бяха страхотни, звукът беше хубав, времето /с изключение на първата нощ/ беше благосклонно към публика и изпълнители. Посетителите на фестивала бяха буквално от 6 до 60 годишни. Много хора пътуваха от други градове и дори съседни страни за да станат част от събитието. Не на последно място и цените на билетите за трите дни са напълно нормални, дори ниски за събитие от подобен род. Аз, като голям фен на Faithless, бях малко разочарован, че Maxi Jazz беше обявен за участник, но проблеми със здравето го възпрепятстваха да дойде. Макар вече да не е част от групата, исках да го видя и да му благодаря за музиката им, която е основна част от саунтрака на моя живот. Кой знае, може пък да дойде следващата година ?
Благодаря на всички изпълнители и DJ’s, че оставиха сърцето си на сцената през тези три незабравими дни !
Благодаря на Елена и Диана за помощта !
Благодаря на Spice Music Festival за поканата !
Music IS the answer !
Пламен Петков
* Името на статията е препратка към едноименната песен Celeda – Music Is The Answer (Danny Tenaglia). https://www.youtube.com/watch?v=ZkPhIIESof8
* В статията са използвани снимки на автора Пламен Петков и на Деница Павлова /Deni Pavlova Photography/
