Снимка: iStock/Guliver
Жена с тежка депресия бе успешно излекувана с експериментален мозъчен имплант в „зашеметяващ“ напредък, който предлага надежда на хората с неразрешими психични заболявания. Устройството работи, като открива модели на мозъчна дейност, свързани с депресия, и автоматично ги прекъсва с помощта на малки импулси на електрическа стимулация, доставени дълбоко в мозъка, съобщава „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.
36-годишната пациентка Сара, каза, че терапията я е върнала към „живот, достоен за живеене“, което й позволява да се смее спонтанно за първи път от пет години. Въпреки че терапията е тествана само при един пациент – и би била подходяща само за хора с тежко заболяване – успехът се счита за изключително значителен. Това е първата демонстрация, че мозъчната активност, която стои в основата на симптомите на психично заболяване, може да бъде надеждно открита, и разкрива, че тези мозъчни вериги могат да бъдат върнати обратно в здравословно състояние, дори при пациент, който е в лошо състояние от години.
„Досега не успявахме да въведем този вид персонализирана терапия в психиатрията“, казва Катрин Скангос, асистент по клинична психиатрия в Калифорнийския университет, Сан Франциско (UCSF), която ръководи работата. “Този успех сам по себе си е невероятен напредък в познанията ни за мозъчната функция, която стои в основата на психичните заболявания.” Проф. Рупърт Макшейн, консултант-психиатър и доцент в Оксфордския университет, който не е участвал в процеса, каза: „Това е зашеметяваща демонстрация, която сочи начин за изследване на биологията на рязкото изпадане в отчаяние, което може да бъде така разрушително.
” Между 10% и 30% от хората с депресия не реагират на поне две медикаментозни лечения. През последните две десетилетия дълбоката мозъчна стимулация (DBS) се използва за лечение на десетки хиляди пациенти с болест на Паркинсон и епилепсия. Въпреки това, няколко изпитания за депресия завършиха с разочарование. Основно предизвикателство е, че изглежда, че мозъкът няма нито една „зона на депресия“; няколко взаимосвързани зони могат да бъдат в играта и те могат да се различават между хората. „Започваме да разпознаваме част от сложността, свързана с това как настроението се регулира в мозъка като мрежа“, казва проф. Едуард Чанг от Калифорнийския университет в Сан Франциско, неврохирургът, лекувал Сара.
Внимателен, персонализиран подход проправил пътя към последния напредък. В начална фаза, продължила една седмица, временен мозъчен имплант регистрирал широк спектър от дейности, като Сара редовно регистрирала настроението си на таблет. Използвал се алгоритъм за машинно обучение, за да се идентифицира показателен модел на активност в амигдалната област, придружаващ най-ниските точки на Сара. Чрез опити и грешки учените идентифицирали тясно свързана мозъчна област, вентрален стриатум, където малка доза електричество изглежда има незабавно и дълбоко въздействие. „Когато за първи път получих стимулация, почувствах най-силното радостното усещане и депресията ми беше далечен кошмар за момент“, каза Сара. „Просто се засмях на глас. Това е първият път, когато спонтанно се смеех или се усмихвах… от пет години.” Във втория кръг от минимално инвазивна хирургия е имплантирано постоянно устройство с малка батерия, вградена в черепа ѝ, за да се открие активността на “депресия” в амигдалата и автоматично да се стимулира вентралния стриатум. Това се случва около 300 пъти всеки ден, еквивалентно на около 30 минути стимулация. Електрическият импулс не е бил придружен от никакво усещане, каза Сара, освен лекото чувство на бдителност и позитивност.
„Идеята, че можем да лекуваме симптомите в момента, когато те възникнат, е изцяло нов начин за справяне с най-трудните за лечение случаи на депресия“, каза Скангос. Тя се надява, че работата ще помогне и за премахване на стигмата, която „идва от природата на черната кутия“ на депресията. Сара описа живота преди лечението като почти пълна липса на движение, липса на мнение и „забелязване само на онова, което е грозно в света“. След пет години страдания тя е била с изчерпани възможности за лечение. Дълбокият ефект от имплантанта ѝ потвърждава, че депресията ѝ се корени в мозъчната биология и е „разстройство, което може да се лекува“. Устройството струва около 35 000 долара и е адаптирана версия на подобно използвано за лечение на епилепсия, наречено NeuroPace RNS система.
Екипът на UCSF вече е записал още двама пациенти и се надява да наеме още девет, за да прецени дали техниката може да се приложи по-широко. Професор Айлийн Джойс, професор по невропсихиатрия в Университетския колеж в Лондон, който води проучване, използващо дълбока мозъчна стимулация, каза: „Резултатите са истински и значими. Това е забележителна част от транслационната клинична неврология. Не съм сигурен, че някой друг по света прави това в момента, но съм сигурен, че ще го направи в бъдеще.” Констатациите са публикувани в списание „Nature Medicine“.
© Actualno.com
