Източник: EPA/БГНЕС
Лошо е, когато държавите нарушават собствените си правила. По-тревожно е обаче, когато започнат изцяло да ги променят. Три скорошни истории от три различни краища на Европа показват, че правителствата прибягват до нови нива на насилие в опазването на границите си. Поставят се плашещи прецеденти за това как богатите страни ще се държат с мигрантите в бъдеще – с тези, които бягат от войни, преследване, а и от климатичните промени.
Във Великобритания Министерството на вътрешните работи тихомълком се опитва да внесе поправки в законопроект за националността и границите (който в момента е на етап комисия), даващи на служителите на граничните служби имунитет срещу съдебно преследване, ако не успеят да спасят човешки живот в морето.
Mинистърът на вътрешните работи Прити Пател твърди, че това е по същество добронамерена мярка: ако лодките в Ламанша биват връщани, това в крайна сметка ще спре хората да се опитват да предприемат опасното пътуване. Всъщност обаче мярката подкопава ключов принцип на международното морско право – спасяването на бедстващи хора е задължение.
В Полша наскоро правителството прие извънреден закон, който позволява на властите да връщат обратно бежанците, преминаващи „незаконно“ в страната. Това е най-новото развитие на дипломатическото противопоставяне с Беларус, която цинично насърчава хора от Ирак, Иран и някои части на Африка да преминават в ЕС в отговор на санкциите, наложени ѝ по-рано тази година. Твърдият отговор на Полша остави много хора в капана на ничията земя между двете държави. Агенциите за помощ на мигрантите предупреждават за предстояща хуманитарна криза с настъпването на зимата. От хипотермия вече са починали поне осем души.
В Югоизточна Европа международен екип от разследващи журналисти разкри, че Хърватия и Гърция използват „армии в сянка“ – облечени в балаклави цивилни, свързани с редовните сили за сигурност, за да принуждават мигрантите да се връщат от границите им. В Хърватия тези части са заснети да бият хора с бухалки на границата с Босна. В Гърция те са обвинявани, че прихващат лодки в Егейско море и пускат пътниците на спасителни салове в турски води. (Хърватия обеща да разследва съобщенията за злоупотреби, докато Гърция отрича подобни практики).
Шокиращо е, че разкритията бяха посрещнати с безразличие от европейските институции, финансиране от които спомага за граничната защита и на двете държави. Дванадесет държави-членки на ЕС дори настояват съюзът да промени правилата си така, че „допълнителни превантивни мерки“ като изграждането на стени и огради да бъдат финансирани по външните граници.
Заедно тези истории показват, че принудителното извеждане на мигриращи хора от територията на дадена страна, дори ако това ги поставя в опасност или отменя правото им на убежище, се превръща в утвърдена практика. Преди това се е случвало предимно в сянка, но сега се извършва все по-открито, като някои правителства се опитват да направят практиката законна. Предложението на Великобритания беше остро критикувано от Върховния комисариат на ООН за бежанците, чийто представител заяви, че то „неизбежно“ ще изложи на риск живота на хората.
Всичко това не е само настоящ проблем, а генерална репетиция за това как нашите правителства ще се справят с последиците от климатичната криза през следващите години. Прогнозите за миграцията, свързана с климата, са неясни и хиберболизирани, но в нов доклад на Световната банка се прогнозира, че до 2050 г. 216 милиона души ще бъдат разселени в собствените си страни поради недостиг на вода, храна и покачване на морското равнище. Някои хора могат да се преместят и по-далеч, ако се сблъскат с лоши икономически перспективи или с конфликти и нестабилност у дома. През април вицепрезидентът на САЩ Камала Харис заяви, че сушата и „обширните щети от бури, причинени от екстремни климатични условия“, са отчасти причина за увеличената миграция от Централна Америка.
По-богатите части на света вече започнаха да милитаризират границите си – процес, който се ускори в отговор на бежанските движения през последното десетилетие. В това отношение те са подкрепени от процъфтяваща индустрия за охрана. Само глобалният пазар на огради, стени и наблюдение се очаква да възлезе на 65-68 млрд. долара до 2025 г.
Това обаче е фалшива сигурност. Рестриктивният и насилствен граничен контрол само прави обществата, които го упражняват, по-авторитарни – и не спира напълно движението на хората. Просто ги принуждава да предприемат по-опасни пътувания, превръщайки ги в по-големи мишени на ксенофобски реакции.
През следващите няколко години вероятно ще настъпи повратна точка в начина, по който правителствата по света реагират на разселването. Или ще работят заедно, за да изградят система, която защитава живота и достойнството на хората и която може да се адаптира към променящите се реалности на XXI век, или защитата на границите им ще продължи да се втвърдява с цената на значителни човешки жертви. Ако искаме да избегнем втория вариант, трябва да действаме срещу насилствената логика на отблъскването още сега – преди тя да бъде вписана в законите ни.
news.bg
