По тази тема Великобритания лае, но не хапе, но Брюксел не осъзнава, че скоро страната може да се превърне в икономическа заплаха, според анализатор
Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg
Забележително е, че за подобно сеизмично събитие Brexit продължава да бъде най-забележим поради отсъствието си при формулирането на бъдещата стратегия на Европейския съюз (ЕС). От Конференцията за бъдещето на Европа до обръщението на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, Brexit, Великобритания и бъдещето на отношенията между Лондон и Брюксел се борят да извлекат една единствена препоръка или положителен звук.
Това само по себе си е забележително постижение, като се има предвид уникалната роля на Великобритания в пейзажа на ЕС. Европейски икономически гигант и 47-годишен ветеран от (предимно положително) изготвяне на политики в ЕС, страната сега се смята за по-малко уместен партньор, пише Оуен Дрей, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens, за онлайн изданието Politico.eu.
Почти сякаш – както в мечтите на много парижани, Великобритания изобщо не е съществувала, допълва той.
Уви, с наближаването на първата годишнина от Brexit става ясно, че ЕС е научил грешни уроци от излизането на Великобритания от блока. Раздразнен от умишлено провокативните действия на последователни британски правителства от 2016 г. насам, ЕС не успя да прозре, че Великобритания лае, но не хапе, и опасността, която това представлява, бързо нараства.
Настоящият подход на ЕС към обсъждането на Великобритания се основава изцяло на стратегия за „преминаване през Brexit“. Това е подход, който беше засилен от пандемията, която позволи на ЕС да включи Brexit в по-широко преосмисляне на по-подходящ, по-настоятелен, по-глобален съюз.
Европа, според собственото си съзнание, има по-голям залък за преглъщане. Докато „преминаването покрай Brexit“ може да накара ЕС да се почувства по-добре, след като една от най-големите му членки го изостави, това е отчайващо късоглед подход за разбиране на потенциалните последици от Brexit за собственото му дългосрочно развитие.
Друга слабост в подхода на ЕС към „разбирането“ на Brexit е, че блокът натрапчиво се фокусира върху погрешните представи на Европа за развода.
Този подход „не съм аз, ти си“ изгради наратив, който разглежда Brexit като напълно обезобразен британски проблем. Така този план хвана ЕС в лесни приказки за британската изключителност.
Не е направен реален опит ангажиментът на Обединеното кралство в Европа да бъде поставен в специфичния контекст на процеса на европейска интеграция. Brexit никога не е бил изцяло британски проблем. Той беше оформен и от стратегическите избори, направени от Брюксел в продължение на няколко десетилетия.
Последната грешка в сметките на ЕС, когато става дума за Великобритания, може да бъде най-вредната. Брюксел продължава да подценява стратегическото значение на Обединеното кралство и отказва да признае – или дори да обмисли, политическите рискове на една дори умерено успешна Великобритания.
Фокусът на ЕС върху сложните технически детайли за „защита“ на единния пазар – поради досадния, но много ефективен отклоняващ фокус на Великобритания върху Северна Ирландия, доведе до погрешна преценка на Брюксел за средносрочните рискове от Великобритания като стратегически конкурент.
Този риск е съвсем реален, казва Оуен Дрей.
Следващите години ще стабилизират вътрешната политика на Великобритания и ще се стигне до пренасочване на икономическите приоритети на страната в области, в които тя има силни страни. Финанси, образование, сигурност и отбрана, финтех и изкуствен интелект са само част от онези области, които биха могли да доведат до стабилна и сравнително динамична икономическа рамка за страната.
Въпреки всички приказки за икономическите разходи от Brexit и COVID-19, икономическите перспективи на Великобритания по отношение на публичния дълг, икономическия растеж и безработицата остават значително по-добри от повечето други големи европейски икономики, с изключение на Германия. Великобритания не е Италия, колкото и да го желае ЕС.
Връщането на Великобритания към растеж ще бъде допълнено от удвояване на стратегическите партньорства на Лондон със САЩ и другите англоговорящи икономики от „англосферата“.
Макар и напълно осмивани в ЕС, отношенията на Великобритания със САЩ остават в основата на нейната пост-ЕС идентичност. Това е връзка, чието стратегическо значение е прикрито от възприятията на Брюксел за британската слабост.
За Уестминстър е без значение дали Великобритания се разглежда като най-важния партньор на Вашингтон – предпочитан избор на Лондон, или като „васал“ на САЩ, по думите на Клеман Бон, френския държавен министър по европейските въпроси.
Дори подчинението носи предимствата на близостта, уместността и включването в по-широките геополитически стратегии на Вашингтон. Това са предимства, които липсват в отношенията на други държави от ЕС с англосферата, както се вижда от неотдавнашните противоречия относно австралийските подводници и пакта за отбрана AUKUS.
Ясно е, че ЕС трябва да приеме нова стратегия спрямо Великобритания. Всички тежки приказки в Брюксел за „наказване“ на Великобритания, като се позовава на член 16 от Протокола за Северна Ирландия, са смешни. Европа пропусна шанса си да наложи икономическата си мощ на Уестминстър по време на преговорите за излизането от ЕС.
Това, което последните британски действия наистина показаха, е, че извън политическия театър планът на премиера Борис Джонсън е просто да поддържа огъня на Brexit у дома чрез постоянно подхранване на взаимен англо-европейски антагонизъм. Крайната цел е прекалената реакция на ЕС към британското подтикване.
Така че, вместо да се поддава на всяка малка британска провокация, Европа трябва да погледне дългосрочно. Брюксел трябва да отхвърли с усмивка британските заплахи, да говори езика на стратегическото партньорство през стиснати зъби и да разбере, че Brexit не започва и не свършва с ирландската граница и ядосаните френски рибари. Има много по-голяма игра. Защото Великобритания не винаги ще бъде политическа катастрофа. Скоро тя ще бъде сериозна икономическа заплаха.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg
