Датата 2 февруари в календара на православната ни църква е празникът Сретение Господне. Посрещането на Господ е един от 12-те големи празника в годината, един от четирите празника, посветени на Божията майка. Възпоменава се описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон в деня, в който Исус навършва 40 дни от раждането си.
От древни времена до днес е останал обичаят на 40-я ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките да бъде прочетена очистваща молитва.
В народните вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
През деня не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и българският народен празник Петльовден – обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
