Тя обаче все още е далеч от масово прилагане на Острова
Снимка: Bloomberg
Първо беше работата от вкъщи, а сега четиридневната работна седмица разтърсва бизнес живота по начини, които биха изглеждали немислими преди пандемията, пише Пилита Кларк за Financial Times.
Това поне можете да си помислите от заглавията напоследък. Наскоро The Landmark London, луксозен хотел в Мерълебон, обяви, че предлага четиридневна седмица с по-високо заплащане на своите готвачи.
Ден преди това британското подразделение на японската компания за камери Canon заяви, че обмисля пилотна програма за четиридневна работна седмица за своя персонал, а аналитични центрове в Обединеното кралство казаха, че набират компании за шестмесечно изпитание на концепцията.
Две седмици по-рано японският съперник на Canon, Panasonic, разкри планове да предложи на служителите си четиридневна опция за подобряване на баланса между професионалния и личния живот. Преди това пък по-кратката работна седмица бе планирана, тествана или въведена на много места – от Atom Bank във Великобритания, през офисите на Unilever в Нова Зеландия, до Исландия, Испания и Обединените арабски емирства.
Но феновете на четиридневната работна седмица трябва да изчакат с шампанското, защото новите изследвания в Обединеното кралство разкриват, че, както стоят нещата сега, четиридневната работна седмица е далеч от масово прилагане.
Само 7% от мениджърите я използват, докато други са решили да го направят, според Be The Business, британска група с нестопанска цел, създадена за насърчаване на производителността.
Това е лек ръст спрямо 5 на сто през февруари миналата година, когато групата за последно анкетира директори на малки и средни компании в страната. Делът на тези, които казват, че обмислят по-кратката работна седмица също се е увеличил – от 17 на 20 на сто.
Близо половината от тези с петдневна работна седмица казват, че е по-вероятно да обмислят концепцията, отколкото преди пандемията, но почти 30 процента смятат, че никога не биха я разгледали.
Тези констатации съвпадат с изводите от друго проучване на мениджъри от Обединеното кралство (от предимно по-големи предприятия), което Chartered Management Institute възложи неотдавна.
Само 6% от тях имат четиридневна седмица и въпреки че повече от половината заявяват, че организацията им активно обмисля идеята или ще го направи, внушителните 73% смятат, че е много малко вероятно тя да бъде възприета.
Това е въпреки факта, че голямото мнозинство в обществото смята, че четиридневната седмица ще повиши производителността, като същевременно ще направи служителите по-щастливи и по-лесни за задържане.
Но аз все пак подозирам, че не след дълго четиридневната седмица ще започне да се разпространява по-масово. Защо? Тъй като по-младите мениджъри се интересуват много повече от идеята, отколкото по-старите лидери, които са на път да заменят.
На близо 80% от висшите мениджъри на възраст под 35 години им се нрави мисълта за приемане на четиридневна седмица в сравнение с 56% от тези на възраст 55 или повече години, показват данните на Chartered Management Institute.
Тази възрастова разлика е видна и в проучването Be The Business, което показа също така, че жените шефове са малко по-склонни към по-кратката седмица от мъжете: 64 срещу 57 процента.
Със сигурност тя работи добре за Рейчъл Гарет, 40-годишният управляващ директор на CMG Technologies, високоспециализиран бизнес за леене на метал под налягане в Съфолк. Компанията постави персонала си от 30-ина служители на четиридневна седмица през 2015 г., без намаляване на заплащането, с надеждата, че ще го поддържа доволен.
„За нас задържането на персонала и поддържането му щастлив е от решаващо значение“, ми каза Гарет наскоро, добавяйки, че оборотът се е увеличил с 25 процента от началото на по-кратката седмица, докато печалбите са скочили с 200 процента.
Тя не смята, че това се дължи изцяло на четиридневната седмица, но вярва, че е оказала значително влияние.
Интуитивно, все още изглежда трудно да си представим как преминаването към четиридневна седмица може да е от полза за бизнеса, въпреки нарастващия изследвания, които сочат, че може. Но интуицията може да греши.
Някога смелата идея за уикенд възниква, след като индустриалната революция поставя началото на неистова работа във фабриките, която оставя работниците в състояние на постоянно изтощение. Както британският анализатор Джеймс Планкет разказва в книгата си End State, прогресивните работодатели тогава са открили, че по-малкото работни часове зареждат с енергия работниците, което води до по-висока производителност и обща продукция.
Може би не е толкова трудно да си представим, че работниците, „прегорели” от днешната революция в технологиите, биха могли да бъдат по-продуктивни, ако двудневният уикенд стане тридневен.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg
