Продължителният конфликт би увеличил значително риска от ескалация
Снимка: Bloomberg
”Кажи ми как ще свърши това?“ е една от онези реплики, които хората казват във филмите, но понякога и в реалния живот. Това е решаващият въпрос за войната в Украйна, но такъв, който понякога е замъглен от драмата и ужаса на ежедневните събития, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Точно преди избухването на войната повечето военни експерти очакваха бърза военна победа на Русия. Това се оказа погрешно – и ще има още изненади. Така че всички прогнози трябва да бъдат много скромни.
Въпреки това има три сценария за Украйна, които в момента изглеждат най-вероятни. Първият – който е най-трагичният и най-вероятният – е тази война да продължи много месеци. Втората възможност – някъде около 30 процента – е да има мирно споразумение. Третият сценарий – който може би има 10 процента – е някакъв политически катаклизъм в Русия, включващ свалянето на президента Владимир Путин и нов подход към Украйна.
Дългият, тежък сценарий за войната приема, че нито Русия, нито Украйна са в състояние да постигнат пълна победа и че нито една от двете не е готова да признае поражение. Путин се бори да спаси политическия си живот, а украинците се борят да спасят страната си.
След почти месец конфликт Русия не успя да поеме контрола над нито един от големите градове на Украйна и претърпя тежки загуби на хора и оборудване. Руснаците може да са на път да завладеят стратегическото пристанище Мариупол, но само като го унищожат в процеса.
Нарастващата бруталност на руската тактика, която бе разкрита в Мариупол, е пътеводител за бъдещето. Като стават все по-отчаяни, руснаците може да станат още по-зли. Има зловещи индикации, че Кремъл обмисля използването на химически оръжия, които влязоха в употреба в Сирия.
Но Киев има приблизително шест пъти повече население от Мариупол. Обсаждането на украинската столица, бомбардирането й до подчинение и след това успешното поемане на контрол над нея изглежда надхвърля възможностите на руската армия. Дори превземането на Одеса, което би позволило на Русия ефективно да контролира бреговата линия на Украйна, може да отнеме месеци и да изисква унищожаването на пристанищния град, който служи като щаб на украинските военноморски сили.
Освен че причинява ужасни жертви, една продължителна война значително би увеличила риска от ескалация. Натискът върху западните лидери да се намесят ще се увеличи с нарастването на зверствата. Правителствата на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се съпротивляват на този натиск. Но засилената военна помощ за Украйна може да размие границата между интервенцията и ненамесата, което повишава риска от пряк сблъсък между Русия и Запада.
Ужасяващите загуби и за двете страни, сега и в бъдеще, би трябвало да увеличат перспективите за мир чрез преговори. Руснаците и украинците разговарят почти от началото на конфликта. Украинците изглежда са приели, че няма да се присъединят към НАТО и вместо това ще бъдат неутрална държава. Това беше едно от основните искания на Русия и може да позволи на Путин да претендира за някаква победа.
Има и други големи въпроси, които остават нерешени. Статутът на окупирания от Русия Крим и на Донецк и Луганск, които Русия сега признава като независими държави, не е договорен. Едно мирно споразумение може да се наложи да включва някакъв вид творчески компромис, който приема сегашното статукво, без да го увековечава.
Дори тези въпроси да бъдат договорени, други много трудни такива ще останат. Украйна – разбираемо – сега иска някакви международни гаранции за сигурност.
Но ако това изглежда като членство в НАТО с друго име, то може да не бъде прието от Русия или всъщност от самите правителства на НАТО. Русия може да поиска отмяна на западните санкции като условие за изтегляне на войските си. Но САЩ и ЕС няма да са склонни да сложат край на статута на Русия на парий, докато Путин е на власт.
Текущото допускане във Вашингтон е, че руснаците вероятно няма да преговарят добросъвестно. Дори обявяването на прекратяване на огъня вероятно ще бъде третирано скептично, тъй като Русия може просто да го използва като възможност за прегрупиране на войските си.
Но ако Путин наистина все още е отдаден на войната, той може да прави още една катастрофална грешка. Натискът върху руските икономика и армия само ще се засилва през следващите месеци. Някои военни анализатори смятат, че армията му скоро може да изпита недостиг на боеприпаси и войници. В магазините вече има недостиг, а цените растат.
В Русия продължават проявите на обществено несъгласие въпреки риска за протестиращите. Самият Путин се зае гневно да осъжда „предателите и представителите на петата колона“. Съобщава се, че някои висши фигури от разузнавателните служби са били поставени под домашен арест.
От друга страна, превръщането на цялото това объркване и паника в ефективен дворцов преврат срещу Путин е много трудна задача. Руският лидер е много бдителен по отношение на сигурността си – дотолкова, че изглежда не желае да допуска до себе си дори близки сътрудници.
Гласовете на несъгласните бяха прочистени от Кремъл отдавна. Ще има разногласия и стресове в цялата руска система, но координирането на това в ефективен заговор за отстраняване на Путин може да не е възможно.
Така че това са трите варианта: продължителна война, мирно споразумение или преврат в Русия. Очаквайте първото, работете за второто и се надявайте на третото.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
investor.bg
