Големият брой жертви и силната съпротива предизвикват промяна от страна на Москва в момент, в който Джо Байдън посети Полша
Снимка: ЕРА
Русия се преориентира към Източна Украйна след месец на тежки загуби
Големият брой жертви и силната съпротива предизвикват промяна от страна на Москва в момент, в който Джо Байдън посети Полша
Русия заяви, че пренасочва мисията си в Украйна към източната част на страната, което е промяна от първоначалния ѝ опит да превземе столицата Киев и обширни части от страната, след като срещна безмилостна съпротива и претърпя тежки загуби.
Завоят в стратегията се случва в момент, в който Москва увеличи повече от два пъти броя на своите военнослужещи, убити след нахлуването ѝ, и когато президентът на САЩ Джо Байдън пътува до Полша, давайки знак за подкрепата на САЩ за Украйна под формата на високотехнологично оръжие. Байдън се срещна и с войници и с президента на Полша ден след срещата на върха на НАТО, на която членовете ѝ обещаха по-нататъшна военна подкрепа за Украйна.
Когато Русия започна нападението си срещу по-малката си съседка, тя атакува на няколко фронта и се втурна да превземе Киев с въздушно нападение, което бързо се провали. Настъплението към втория по големина град в Украйна, Харков, също се забави.
Силите, които се придвижват на север от контролирания от Русия Крим, успяват да натрупат позиции на юг и на изток. Но дори и там сраженията са ожесточени. От седмици Русия обстрелва с артилерия град Мариупол, но не е установила контрол над него.
Оттогава украинските войски изтласкват руските сили около Николаев и удържат опитите за обкръжаване на Киев. В момента те се сражават с руснаците в Херсон – единствената регионална столица, която руснаците са окупирали, заяви в петък високопоставен представител на отбраната на САЩ.
При обявяването на промяната в плановете Сергей Рудской, началник на главното оперативно управление на руския генерален щаб, заяви: „Нашите сили и ресурси ще се съсредоточат върху основната цел: пълното освобождаване на Донбас“. Части от региона Донбас на източната граница с Русия от години се контролират от промосковски сепаратисти, които изразяват по-широки териториални амбиции в региона.
„Русия явно е имала по-амбициозни цели, но според мен изтощаването и по-голямата от очакваното съпротива направиха малко вероятно руските сили да могат да превземат или обкръжат Киев или Одеса“, казва пред The Wall Street Journal Роб Лий, пенсиониран морски пехотинец и старши сътрудник в Института за изследване на външната политика. „Изглежда, че Русия е намалила целите си“.
В изявлението на руското министерство на отбраната се казва, че целите на „първия етап от операцията“ са били „до голяма степен постигнати“, като бойните способности на Украйна са „значително намалени“ и сега руската армия ще се съсредоточи върху подсигуряването на източния регион на Украйна Донбас.
Изявлението на Министерството на отбраната е двусмислено относно по-нататъшните възможни руски териториални амбиции в Украйна.
Докато Русия „не изключва“ нейните сили да щурмуват големи украински градове като Чернигов, Николаев и столицата Киев, в изявлението на Министерството на отбраната се казва, че превземането им не е била основната цел.
Трудно е да се прецени дали изявлението на Генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Руската федерация, е било искрено или стратегическа дезинформация. Казаното обаче е най-прякото признание досега за това, че Русия може да не е в състояние да поеме пълен контрол над Украйна и вместо това ще се насочи към региона на Донбас, където Русия призна независимостта на две подкрепяни от Кремъл сепаратистки области.
В петък американски служители заявиха, че наблюдават промяна във военната стратегия на Русия. Ходът на руските военни да съсредоточат сухопътната си офанзива в района на Донбас е част от стремежа да осигурят и разширят една от своите крепости в Украйна, заяви високопоставен американски служител по въпросите на отбраната. Тълкуванието на САЩ е, че Русия може би се опитва да закрепи позициите си в този регион преди напредването на преговорите за прекратяване на бойните действия.
Украйна успява да отблъсне руските атаки отчасти с оръжия, предоставени от западните държави. В петък президентът Байдън пътува до Жешов, полски град близо до украинската граница, който се превърна в основен център за такава военна помощ, включително противотанкови оръжия и ракети за противовъздушна отбрана, за размирната съседна страна.
В хангар на летище Жешов-Ясионка, където в близост до пистата бяха поставени зенитни ракети, Байдън се запозна с хуманитарните последици от боевете, докато се срещаше с полския си колега Анджей Дуда. По данни на Организацията на обединените нации войната е накарала повече от 3,7 милиона души да напуснат Украйна, като над 2,2 милиона са преминали в Полша.
В петък Русия увеличи броя на своите военнослужещи, загинали в конфликта, на 1351 души, в сравнение с 498 души в началото на месеца. Москва съобщава и за 3 825 ранени служители.
Последните оценки на САЩ за руските жертви са много по-високи, като броят на загиналите руски войници достига до 7000 души. Тази седмица високопоставен служител на НАТО заяви, че между 7000 и 15 000 руски войници са загинали в боевете в Украйна, а общо до 40 000 войници са били убити, ранени, пленени или обявени за изчезнали. Украйна заяви, че са загинали повече от 16 000 руски войници.
Дори по-ниската оценка на НАТО за загиналите руски войници е по-висока от общия брой на американските войници, загинали за повече от 20 години военна интервенция в Афганистан и Ирак.
Русия също така е загубила голям брой генерали и офицери.
Размерът на руските загуби засили опасенията на Запада, че Москва може да прибегне до използването на химическо оръжие в Украйна. Съветникът на Белия дом по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че САЩ и съюзниците от НАТО са работили за намиране на консенсус за това как да реагират, ако това се случи. След срещата на върха на НАТО в Брюксел Байдън заяви, че използването на химическо оръжие от страна на Русия ще предизвика отговор от страна на САЩ и съюзниците.
Ключов елемент за постигането дори на по-ограничените цели, които Русия формулира в петък, е град Мариупол на Азовско море. Контролът над пристанищния град би осигурил на Русия сухопътен коридор към Крим – полуостровът, който тя анексира от Украйна през 2014 г.
От седмици Мариупол е подложен на интензивен обстрел и бомбардиране на цивилни райони, тъй като Москва се опитва да сломи съпротивата на града. Сраженията прераснаха във война улица по улица. Голяма част от района около града вече се контролира от руските войски.
Жителите на града бягат от боевете с хиляди, а тези, които са останали там, живеят в тежки условия, без вода, храна, електричество и достъп до интернет, за да се свържат с приятели и роднини, които биха могли да им помогнат да избягат.
Русия е започнала да мобилизира военни подкрепления, за да ги изпрати в Украйна, тъй като загубите ѝ в бойните действия продължават да нарастват, съобщи Пентагонът в петък, позовавайки се на последните си разузнавателни оценки.
„Сега имаме индикации, че те привличат сили от Грузия“, заяви високопоставен служител на отбраната на САЩ, който говори при условие на анонимност съгласно основните правила, определени от администрацията на Байдън. „Руски войски, които са базирани в Грузия. Не разполагаме с точен брой“, каза той.
Хиляди руски военнослужещи са разположени във военни пунктове от Грузия до Сирия и Таджикистан, като много от тях са разпределени в моторизирани стрелкови бригади, които според експертите са боеспособни и готови за незабавно разгръщане.
Тези сили се превърнаха в централна част от това, което Пентагонът смята, че е планът на Кремъл да продължи сухопътната си офанзива, тъй като руските командири в Украйна понасят тежки загуби. Според Пентагона в момента Русия разполага с между 85 и 90% от оставащата си „бойна мощ“, след като е срещнала ожесточена съпротива в и около градовете в цялата страна. Силите, нахлуващи в страната, наброяват около 150 000 души личен състав.
Междувременно The Washington Post обяви, че многократните опити на висшите отбранителни и военни лидери на Съединените щати да разговарят с руските си колеги са отхвърлени от Москва през последния месец, оставяйки двете най-големи ядрени сили в света в неведение за обясненията за военни движения и пораждайки опасения за инцидент на бойното поле. След инвазията на Русия в Украйна министърът на отбраната Лойд Остин и генерал Марк Мили са се опитали да установят телефонни разговори с министъра на отбраната Сергей Шойгу и генерал Валери Герасимов, началник на руския Генерален щаб, но без успех.
Опитите за контакт от Остин и Мили, за които досега не се съобщаваше, се случват и на фона на руски операции близо до границите на Полша и Румъния, а Съединените щати и техните европейски съюзници провеждат операции за въздушно наблюдение над Балтийско море и снабдяват украинската армия. Москва и Вашингтон поддържат канал за деескалация, но е необходим контакт от по-високопоставени военни командири, за да се избегне ненужна ескалация или объркване.
Неотдавнашното използване от Русия на хиперзвукови ракети и други оръжия срещу цели в Западна Украйна също подчерта заплахата от преливане в по-широка конфронтация.
