Добавянето му към списъка с продукти под ембарго ще направи живота на Путин максимално труден
Снимка: Bloomberg
Съобщенията за кланета на цивилни в Буча, близо до Киев, не могат, уви, да бъдат изненада. В отговор френският президент Еманюел Макрон заяви, че: „Случилото се изисква нов кръг от санкции и много ясни мерки, така че ще се координираме с нашите европейски партньори, особено с Германия.“ Той добави, че „по отношение на петрола и въглищата трябва да можем да продължим напред. Със сигурност трябва да задълбочим санкциите… Не можем да приемем това.“ Но санкциите срещу руския петрол и въглища са недостатъчни. Необходимо е да се наложи ембарго и на вноса на руски газ, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Според Агенцията за енергийна информация на САЩ през 2021 г. 74% от руския износ на природен газ е бил за европейските членки на ОИСР. Разликата между този износ и този на петрол и въглища е, че за Русия е по-лесно да измести дестинацията на втория, тъй като транспортът при първия зависи от фиксирана инфраструктура.
Следователно добавянето на газа към списъка с ембаргови продукти би увеличило болката за Русия. Възраженията срещу тази идея са, че някои европейски страни са особено зависими от руския газ и затова разходите за тях от значително намаляване на вноса биха били огромни.
Сред най-уязвимите са Германия и Италия. Германия например зависи от Русия за една трета от потреблението си на енергия. Освен това през 2020 г. Германия е получила 58 процента от газа си от Русия, а Италия – 40 процента. Тези страни също така силно разчитат на газа: потреблението на Германия е повече от два пъти по-голямо от това на Франция, чийто капацитет за производство на ядрени енергия е голям. Изглежда, че ембаргото върху доставките на газ би сринало икономиката на Германия и други подобно уязвими страни.
Последните икономически изследвания обаче сочат, че този страх – макар и разбираем – е преувеличен. Анализ за Германия на икономисти от университета Нотр Дам посочва, че фокусът наистина трябва да бъде върху газа, тъй като петролът и въглищата се доставят на световните пазари. Ако е необходимо, както се отбелязва в документа, „съществува достатъчен капацитет на световния пазар от други страни износителки на петрол и въглища, за да компенсира недостига“. Русия също може да прехвърли износа си другаде, макар че може да се наложи да го направи с отстъпка.
И така, да разгледаме санкциите върху газа? В краткосрочен план загубата на руски газ не може да бъде компенсирана от внос от другаде. Анализът предполага, че резултатът от ембарго върху руската енергия ще бъде намаляване на доставките на газ с 30%, което е около 8% от общото потребление на енергия в Германия. Ключовите моменти в анализа са, че заменяемостта на газа в потреблението и производството е по-ниска в краткосрочен план, отколкото в дългосрочен, и по-висока при някои употреби от други. При много ниска еластичност на замяната в краткосрочен план (песимистично предположение), 8% спад в потреблението на нефт, газ и въглища води до 1,4% спад на брутния вътрешен продукт – цена от 500-700 евро годишно за всеки германски гражданин. При спад на потреблението на газ с 30 процента икономическите загуби нарастват до 2,2 процента от БВП (2,3 процента от брутните национални разходи) или 1000 евро на година на гражданин. Ако се допуснат възможни вторични макроикономически ефекти, това въздействие може да достигне 3% от БВП.
Съществуват и алтернативни оценки. Проучване на Клеменс Фюст от института Ifo в Мюнхен, представено наскоро на икономическия и финансов форум Амброзети, показва, че оценките за спада на БВП варират между 0,2% и 6%. Както казва той: „Ние всъщност не знаем“. Но знаем, че ако ембаргото стане наложително, би било най-добре да го направим сега: както обяснява цитираният по-горе анализ, оправданието е „сезонността на търсенето на газ. Спирането на руския газ през летните месеци може да бъде заменено от норвежки и други източници, за да се поддържат промишлените доставки.“ Такъв ранен ход също би „задействал динамиката на заместване и преразпределение, които са от основно значение за намаляването на икономическите разходи“.
Преди всичко всеобхватно ембарго върху руския внос на енергия в Европа би било изявление на колективна воля в защита на ценностите, върху които е основана следвоенна Европа. Задължение на Германия е да води. Да, ще понесе значителна цена. Но причините, поради които тя е толкова уязвима, в крайна сметка са това, което икономистът Ханс-Вернер Зин правилно нарича „Енергийното фиаско на Германия“ със затварянето на ядрените й мощности и прекомерното разчитане на Русия. Освен това дори при най-лошите допускания, тази цена би била скромна в сравнение с онази, понесена от засегнатите от кризата в еврозоната.
Разбира се, трябва да се помогне на Германия и други уязвими страни. Наличният газ трябва да се третира като европейски ресурс, доколкото това е практично. Би било великолепен жест, ако Обединеното кралство се присъедини. Ще бъде необходимо също така да се приложат фискални политики, които смекчават удара върху уязвимите хора. Освен това е важно да се изгради инфраструктура, която осигурява максимална гъвкавост.
Дългосрочната цел трябва да бъде Европа да може да внася отвсякъде, докато Русия продължава да разчита на европейските пазари. Краткосрочната цел трябва да бъде да се направи живота на Путин възможно най-труден. По-добра алтернатива би било предложението на Рикардо Хаусман от Харвард за наказателен данък върху руския внос при повечето купувачи по целия свят. Уви, това няма да се случи.
Възможно е искането на Путин за плащане в рубли така или иначе да доведе до спиране на доставките. Но това не трябва да е необходимо. Правилно или не, НАТО реши да не защитава Украйна военно. Най-малкото, което европейците могат да направят, е да използват всички други инструменти, с които разполагат. Те трябва да поемат и споделят разходите по спиране на руския внос на енергия. Те трябва да създадат енергийна политика, която ще максимизира гъвкавостта и устойчивостта. Време е да действаме.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg
